Карикатура: ЙОВЧО САВОВ
ГОЛОТА
Не обичаме
голата истина,
а харесваме голи жени.
Вместо да кажем:
„Ела по-близко!“,
се обръщаме настрани.
Може би нейните форми
не са по нашия вкус?
Я теглото й е наднормено,
я има балетен бюст.
С две думи – повече грозна,
отколкото – гола, да.
Казано в прав текст – проза,
в крив текст – гола вода.
Няма го виното-истина,
дето в Елада и Рим
даже не пиели чисто,
та да не им горчи…
А и когато ни спипа
нейде – сърдито-зла,
пак се измъкваме хитро:
по… средата била.
Боже, как ли изглеждаме
в острите й очи?
Казва ли си небрежно:
„К`ви са ми убавци!…“
А ако нищо не струва?
Нека я зърнем поне.
Просто тя съществува.
Ние може би – не.
ГОТОВАНЩИНА
Искам да я карам, мамо,
само рахатлъшката:
да играя в тази драма
някой от поддръжката.
Нека другите балъци
да се бъхтят мъжката –
важно-важно, ръца-пръца
аз да стискам дръжката.
Толкова да знам и мога,
колкото да кръшкам,
ала да изкарвам много
искам за издръжката.
С чукче, линийка и молив
цял живот да пъшкам –
безхаберие на воля,
никакви задръжки.
На професор се не давам,
философ съм същи;
гледам да не се минавам
даже и в поддръжката.
Дом и челяд да обгрижа,
пенсийка да вържа,
да не мисля, чувам, виждам
повече от дръжката.
