Актрисата и поетът
15 август 1904 – 8 юли 1937)
Неизвестни страници от любовния роман на Дора Дюстабанова и Теодор Траянов
7.
В писмо от 9 август 1934 г., изпратено от София, Теодор Траянов пише на Дора: „А знаеш ли, мое ненагледно скъпо дете, как радостно изживявам твоя грандиозен триумф в „Орлето”? Кисимов бил оня ден при военния министър да иска камиони за „кръжеца” и станало дума за вашето турне. Министърът имал съобщения отвсякъде, където сте играли за гарнизоните. Навсякъде били в голям възторг от тебе. А как се радвам аз!” (Писмото е подписано: „Звяр и херувим”).
За яснота ще припомня, че споменатият „кръжец” е литературно-художественият кръжок „Живо слово”, в който е участвал и актьорът К. Кисимов. След преврата от 19 май същата година министър на войната е ген. Пенчо Златев (1881-1948 г.). Тъй като писмото е от началото на август, предполагам, че камионите са били нужни за превозването на материали и предмети, свързани с освещаването и откриването на надгробния паметник на Димчо Дебелянов в Копривщица, което е станало много тържествено в средата на същия месец и при активното участие на писателката Анна Каменова и актрисата Невена Буюклиева, на кръжока „Живо слово”, на военните, на копривщенското гражданство, на цялата ни общественост.
Седмото писмо на Дора, изпратено от Лом (месецът не е уточнен, но може да се приеме, че е писано през юли), провокира размисли относно величината на артистичния й талант. Още повече, защото, както се убеждаваме от обнародваните писма, тя е била твърде критична към всички сови колеги и като личности, и като творци. (Да си припомним: „Аз с никого не ходя, освен с Милка, Кисимов и Борозанов”).
По всичко личи, че Дора е била много добра рецитаторка. Неучастието й в такъв прочут декламаторски кръжок като „Живо слово” може да се обясни само с междуличностни отношения. (За дейността на кръжока интересни сведения дава проф. Светозар Казанджиев в мемоарната си книга „Срещи и разговори с Йордан Йовков”.)
Дарбата на Дора е открита не от друг, а от поета Христо Смирненски, чиито стихове тя е рецитирала в младежкия декламаторски клуб в св. „Ючбунар”, намиращ се на ул. „Симеон” и ръководен от актьора Стефан Киров, през ноември 1921 г. Чрез Дора Смирненски се запознава със семейство Дюстабанови (и съответно с Женя); следвайки препоръката на Смирненски, Дора постъпва в театралната студия към сп. „Хиперион”, която по-късно преминава към Народния театър. Първоначално студията се помещава в читалище „Славянска беседа”; основана е поради отказа на тогавашната управа на Народния театър да приема млади артисти. По-късно ситуацията се променя и от ръководните фактори се осъзнава необходимостта от някакви форми на обучение на млади дарования, чрез които на българска почва да се създават кадри за българския театър. (Подобна студия е била основана и от Исак Даниел).
Театралната студия при сп. „Хиперион” дава на Народния театър актьори като Кисимов и Иван Димов. Явно интересът и на Траянов, и на Иван Радославов (гл. редактор на списанието) към театъра е доста траен. Две години по-късно (през 1923 г.) в тази студия се срещат Дора и Траянов. Радославов си спомня: „Дора беше неговото провидение, утехата в неговия прокълнат живот.”
В дневника си Дора отбелязва любопитни моменти, свързани с творческия процес у Траянов. Тя е рецитирала пред него творбите му (и нови, и стари); по този начин поетът е откривал слабости и несъвършенства в тях и е работил усилено върху преодоляването им. В знак на благодарност към Дора (освен, разбира се, поради своята любов към нея), той й посвещава своята стихосбирка „Романтични песни”, издадена през 1926 г.
„Орлето” е патетична драма в стихове от известния френски поет и драматург Едмон Ростан (1868-1918 г.), приет за член на Френската академия на 35-годишна възраст; пиесата е играна многократно от Народния театър (както и шедьовърът на Ростан – „Сирано дьо Бержерак”). Като имаме предвид рецитаторската дарба на Дора, ставна ясно защо именно с играта си в „Орлето” тя постига значителни успехи сред зрителите в София и страната. Това не означава, че Дора не е създала и други силни образи. (За тях ще стане дума в следващи публикации). Явно във всяко време подходящата роля е проблем на проблемите за всеки артист, защото в такава роля се разкриват най-пълно същностните природни заложби.
И в това писмо Дора не пропуска да отправи типичните си кратки и безапелационни характеристика на своите колеги – в случая Георги Стаматов и Петя Герганова. В предишен откъс съм дал кратка бележка за Стаматов. Тук само ще добавя, че той е бил партньор на Дора като изпълнител на ролята на княз Метерних в „Орлето”. Не особено приятелско вече отношение на Дора към него вероятно се дължи на нейната неприязън към Петя Герганова като „театрална съперница”.
Прави впечатление творческият ритъм на Народния театър в годините до 9 септември 1944 г. Продължителните гостувания в един град (например Варна и областта) и турнетата са били неотменна част от театралния живот и задължително изискване за културен институт, който е имал претенциите да бъде национален, а не столичен, да привлича в състава си най-изявените български артисти и режисьори и да е представителен за българското театрално дело във всяко отношение – от репертоарната политика до постановките и актьорското майсторство. Естествено е при такъв стремеж в и около Народния театър да кипи от страсти – в повечето случаи художествено-творчески, но нерядко и междуличностни и дори котерийно-партизански. Що се отнася до човешките измерения на отношенията и конфликтите, нищо старо, нищо ново под слънцето…
……………………………………………………………………………………………
Лом, 13
Мило дете!
Току-що свърших дневното представление на „Орлето”. Играхме го за гарнизона. Въобще „Орлето” има много по-голям успех, отколкото „Мария Стюарт”. Снощи например „Орлето” имаше голям сбор – 9000 лв. (провинциална сцена), а „М. Стюарт” тази вечер – едва 4010 лв. Стаматов и Петя умират от мъка. И казаха, че във Враца най-напред ще се играе „М. Стюарт”, а след това „Орлето”, защото [….] публиката и затова последната не идвала и на „м. Стюарт”. О той в София казал (Кольо Балабанов ми каза), че щом видят името му и това на Петя, и публиката щяла да напълни салона. О, велика глупост! Аз отговорих на Стаматов, че може да прави каквото си ще – мен ми е все едно какво ще играя. Даже те на мен ми правят едно голямо добро. Защото щом пристигнем в някой град, изморена и избъхтена от пътуването, няма още вечерта да играя „Орлето”, а едва на следната вечер. Ще ми направят много голямо добро. А истината е, че аз самата желая „М. Стюарт” да има добри сборове, защото и за мен е важно да взема пари. Още не съм взела никакви пари. Тази вечер ще ги раздадат от двата града. Във Видин ни се падна дневно по 450-500 лв. Тук ще видим как ще бъдем.
Муни, мое сладко, ти как си? Сега отивам във Враца, а след това – в Горна Оряховица. Във Враца сме на 14-15 т.м., а в Горна Оряховица – 16-17. Пиши ми веднага каки си, здрав ли си . [….] Храни се добре, особено си купувай плодове. Недей тъжи за мен. Кат нищо ще минат 25 дена. Само пари да вземем. В началото страшно се уморявах от „Орлето”, а сега вече не. Вече четири пъти подред я играя. И вече не треперя така ужасно както в началото. Муни мое, пиши ми по-подробно за себе си. А аз като се върна, ще ти разправям за великата примадона Петя. Спомни си думите на Дзивгов – не бива толкова глупав да бъде човек. Ох, тя е като мор просто. А Стаматов прави скандали с келнерите… [….]
…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
Бележки
Петя – Петя Герганова. Родена е през 1905 г. в Шумен. Постъпва в Народния театър през1923 г. Играла е (при режисурата на Хр. Цанков и Масалитинов) с голям успех Хайтанг в „Тебеширен кръг” от Клаубунд, Агнес в „Авантюриста пред вратата” от м. Бегович, Олдан в”Бялата смърт” от Д. Шчеглов. Изпълнявала е още ролите на Офелия в „Хамлет” и на Оливия и Виола в „Дванайста нощ” от Шекспир, както и на Мария Стюарт в едноименната пиеса от Шилер. Съпруга на Георги Стаматов.
Дзивгов – единият от братята Дзивгови.
Крум-Александър Дзивгов (1895-1936 г.) е познавач на европейската литература, поддържа връзки с Фр. Жам, Ш.Пеги, К. Бальмонт, Ив. Бунин. Георги-Асен Дзивгов пък е бил дипломат, работил е в българските легации в Париж, Милано, Анкара и Техеран. Завършва френски колеж и философия и литература в Париж (1931 г.) Редовен сътрудник на сп. „Златорог”. Всеки от тях притежава професионални интереси и познания, които биха могли да го сближат Теодор Траянов и съответно – с Дора.
(Следва)
