Актрисата и поетът
Неизвестни страници от любовния роман на Дора Дюстабанова и Теодор Траянов
9.
Надникването в интимния свят на хората крие известни рискове и това е естествено. Междуличностните отношения са изключително сложни и нееднозначни. Неразбирателството, съперничеството, неприязънта между двама души например не могат да дадат основание – и то след толкова години – да правим някакви обобщаващи изводи нито за единия, нито за другия. Всеки има право на симпатии и антипатии и аз проявявам някаква слабост към Дора Дюстабанова, тя в никакъв случай не е за сметка на Олга Кирчева (с чиято дъщеря Светла Фингова се познавам) или Петя Герганова; просто човешкият, женски свят на Дора такъв, какъвто е разкрит чрез нейните писма, провокира към сериозни размисли върху истинските стойности в живота и изкуството. Та те и днес имат същите измерения!
Ето кое ме подтикна да предложа писмата да публикуване, вместо да събират прах в чекмеджето. Ако това крие някакви рискове – дори само неудоволствието у близките на някои от споменатите в негативна светлина личности – те, струва ми се, се компенсират от съдържателната страна на кореспонденцията. От нея, както вече стана дума, днешният човек ще научи разнообразни подробности, които надхвърлят личния живот (и личното участие в тогавашния живот изобщо) на Дора, на Траянов, на всички по-малки или по-големи „герои” в епистоларния й „епос” (Да не забравяме, че броят на запазените писма е пад сто). Това, че в тях силно се усеща субективна оценка за определени личности, говори за изяснени критерии и схващания, въз основа на които възниква безапелационното й лично мнение; то заслужава уважение и същевременно никого не задължава да го споделя в каквато и да е степен.
Самият факт, че Дора е избраницата на странната, спорна и драматична личност, която „светът кой знае защо нарича Теодор Траянов” (цитатът е от негово писмо до актрисата), признавам, лична за мен не е без значение.
В своите спомени за Траянов неговите близки и приятели отделят значително място на личността на Дора. Но нейните писма (и дневникът й също) разкриват най-цялостно истинския й вътрешен живот, който иначе се е проявявал само чрез отделни думи, жестове и действия. Това, разбира се, важи за всеки човек; но те всеки човек си е водил дневник, писал писма или сближавал с големи личности. Това обяснява защо за всеки човек мненията на околните са различни и дори противоположни; то може да ни накара да се замислим повече за „ближния” и за неговата истинска същност, преди да му лепнем с лека ръка един или друг етикет.
Каква по-голяма поука за нас, съвременните хора, толкова обременени от страсти, делнични грижи и радикални промени, че просто време не ни остава да се изслушаме, камо ли да се разберем! Поуката е многозначна: първо, разбираме „безпощадно ясно”, че човекът независимо от времето си е все същият – добродетелите, пороците, слабостите са негови вечни и неизбежни спътници и той не може да избяга от тях, защото без друго е ограничен в своята епоха и в своите екзистенциални проблеми; второ, онези, дето се мъчеха да ни втълпят, че истинският живот начева от една „светла дата”, само за малко успяха да спрат естествения ход на историята и на времето. Изкуствено създадените „бетонни ръкави” ерозираха под напора на човешката природа и освободените добри и зли сили подхванаха радикално разместване на пластовете. Човекът пак става ценност сама по себе си, принудена да се съобразява с останалите независимо дали ги харесва и колко. Всеки започва да става по-истински. Такива, каквито са били хората от 30-те години на 20. век. И преди. И след това. Този важен период от нашата история – управлението на Народния блок, за който знаем твърде малко даже в общ исторически план, чрез писмата и дневника на Дора Дюстабанова неочаквано ни се разкрива в обикновения човешки аспект, откъм своята спонтанна и жива страна, макар и през един субективен женски поглед. В този отдалечен във времето живот се съдържа огромно богатство от чувства, мисли, вълнения, страсти на живи хора, попаднали във водовъртежа на исторически събития, които тепърва ще научаваме и разбираме.
Важното е, че нещата, които ни вълнуват днес, са вълнували и хората преди нас. Ако можем да извлечем поука от доброто, което те са сторили или са искали да сторят, то значи, че сме се научили да се самоусъвършенстваме. И ако е истина твърдението, че настъпвал краят на Историята (по израза на Франсис Фукуяма), не ни остава нищо друго, освен да ставаме все по-нормални в една нормална демократична държава, в която всеки търси своето място и своето щастие. Колко ми време ни дели от този ден?
14 Враца (1)934
Сладко мое Муни!
От един час съм във Враца…. Бях на баня, върнах се и веднага сядам да ти пиша. Днес съм свободна. Слава Богу, че един ден нямам да играя. Довечера е „Мария Стюарт”. Само че сборът е много малък. Името на Петя Герганова, изглежда, не е стигнало още до Враца. Страшно ме е яд, че нямаме сбор, защото ще имам малки проценти. Но от друга страна се радвам, да видят тези двама грандомани, че [……] Ти не можеш да си представиш как глупаво надменно се държат тези двама хора. Особено Герганова. Тя, горката, се мисли също като Сара Бернар.
Разбира се, това го виждат всички останали артисти, но мълчат. Ах, глупостта, мило мое, е нещо страшно. Въпреки че няма да вземем тази вечер много пари, аз се радвам. Радвам се, защото когато във Видин и Лом „Орлето” даде големи сборове, а „М. Стюарт” по-малки, те разправяха, че „Орлето” не се харесало, че затова не идвали хората на „М. Стюарт” много. Аз слушах на улицата как хората се възхищаваха на играта. Но нищо, аз стоя толкова високо над човешката глупост, че най-малко могат те да ме засегнат. Днес взех 1300 лв. Щях да взема 2000, но от първите градове ни удържаха разноските, които са направени за тръгването (афиши, програми и др.) Ако в другите градове сме така, както бяхме във Видин и Лом, то вярвам, че 10 000 лв. ще мога да взема. Но, разбира се, предварително нищо не може да се каже. На 16 и 17 сме в Г. Оряховица и тогава ще ти напиша едно дълго писмо. Всичко ми пиши как си, здрав ли си? Много мисля за теб, дете мое. Дете мое скъпо, ти знаеш ли колко много те обичам?
Пиши ми всичко, каквото става в София. Толкова много съм заета, че даже нямам време да прочета един вестник. Аз ще гледам да ти пиша всеки ден.
[……]
Дора Янтрина
Когато някога ще си замина
Когато някога ще си замина,
През някой неочакван, хубав ден,
А ти, в минути застарял с години,
Сведеш крила, като сокол ранен,
Допри уста до устни занемели
И твойто име те ще промълвят,
Те цял живот за тебе са горели
И в свойта смърт за тебе ще горят.
Когато тихо аз ще си замина
По път, от ангелите озарен,
А ти, с душа по-няма от пустиня,
Простреш ръце, от горест вцепенен,
Помилвай с поглед мойто чело бледно
И земните ми тайни разчети –
Все твоя съм и в мисълта последна,
Тъй както бях и в първите мечти.
Когато като булка ще замина
Самичка, без жениха съкровен,
А ти, в посърнала от жал градина,
Останеш сам, от мълния сразен,
Дигни смирен очи към небесата,
„Да будет воля Твоя” прошепни,
И в някой много хубав сън душата
На твойта малка Дора посрещни.
—————————————————————————————————————–
Стихотворението не е датирано, но е трагично предчувствие за ранна смърт, която, уви, не закъснява. Свръхчувствителността на актрисата и нейната близост с Траянов несъмнено оказват влияние върху поведението и намина й на живот. Чувството й за обреченост, което се долавя в писмата й, е напълно правдиво.
Б.а. Снимките и стихотворенията се съхраняват в архива на актрисата в къща-музей „Христо Смирненски” (вече не са там, тъй като музеят е в лошо състояние – Сл. Г.) Публикуват се за първи път с любезното съдействие на уредничките на музея г-жа Светла Тошева и г-жа Румяна Пенчева и на Националния музей на българската литература с директор г-жа Надежда Александрова. Благодаря им и за помощта при съставянето на бележките и коментарите.
Б.а. Снимките и стихотворенията се съхраняват в архива на актрисата в къща-музей „Христо Смирненски” (вече не са там, тъй като музеят е в лошо състояние – Сл. Г.) Публикуват се за първи път с любезното съдействие на уредничките на музея г-жа Светла Тошева и г-жа Румяна Пенчева и на Националния музей на българската литература с директор г-жа Надежда Александрова. Благодаря им и за помощта при съставянето на бележките и коментарите.



Неверятна история! Не ми беше известна тази връзка. Теодор Траянов и Дора Дюстабанова. Това е не по-малко вълнуващо от романа на Яворов! Поздравления за положения труд!
Благодаря!