В градинката пред Националния дворец на културата откъм бул. „Фритьоф Нансен“, някак встрани от погледа и главния „човекопоток“, се издига един от най-странните софийски паметници. Макар че той не е само софийски, доколкото символизира отминалото вече (?) време на комунистическия тоталитаризъм, който – освен всички беди и мъки, които донесе и носи на България – означава още безкраен набор от ограничения, едно от които бе правото на свободно, „неоторизирано“ пътуване зад граница.
Отдалеч паметникът прилича на правоъгълна колона, изображенията върху която са изкъртени от злосторници, а основата е покрита с графити. Всъщност това е отломък от Берлинската стена,
дар от гражданите на Берлин на гражданите на София.
Колко еднакво тъпи, упорити, заслепени и лишени от всякаква човещина са комунистите по света! Германци, българи, кубинци, севернокорейци, руснаци, кампучийци (червени кхмери), лаосци, виетнамци, румънци, сърби….
Какво безумие, колко бетон и арматура на 3-4 метра височина, само и само да не позволиш на собствения си народ да … се спаси от теб и твоя безумен експеримент!
Експеримент, който продължава в Северна Корея и Куба и в наши дни. И когато спре и там, ще научим ужасяващите подробности за „народните“ режими в тези две последни крепости на червената чума.
Харесвам „Парчето“, защото е оригинално по произход,като визия и като хрумване.В същност това точно е „паметник“ (от памет),напомня за събитие и то не мимолетно.Впрочем не харесвам буквалното копиране на природата, защото това не може да направи никое живо същество,както това го прави тя. Арх.Любомир Шинков
Благодаря за коментара. От вас научавам винаги важни и интересни неща.