Славимир Генчев

Братислав Петрович, Таня Попова и Славимир Генчев

Снощи (30 ноември 2012 г.) столичното Ателие-книжарница „Къща за птици“ се преобрази в гнездо, от което съвсем наяве излетя към българските си читатели необикновената сатирична повест „Насън или наяве“

от сръбския писател Братислав Петрович – Браца, който – както се пошегувах в началото -присъстваше също съвсем наяве на срещата. Организатори на представянето пред българската публика, сред която имаше и цяла група сърби – приятели и почитател на Браца, бяха ИК „Мултипринт“, Ателие-книжарница „Къща за птици“ и преводачката на повестта Таня Попова.

Таня Попова представи накратко човека и твореца Браца (http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=15865&sid=4), като и той добави още информация за себе си и отговори на въпроси, зададени от публиката. Изказвания направиха поетесата Романьола Мирославова, писателят Петър Софрониев, Сърджан Иджич – представител на Община Бела паланка, първият секретар на посолството на Република Сърбия у нас Владимир Стаменович и други от присъстващите.
„Работата ми в полицията не ми пречи, а ми помага, защото това е  работа с хора и за хората и ми дава възможност да се срещам с множество човешки съдби и интересни личности“, сподели Браца в отговор на въпрос. Писателят е много известен и като краевед, проучващ задълбочено и съвестно близкото и далечното минало на своя регион, като нерядко установени от него исторически и културни факти и формулировки се използват в издаваните от Община Бела паланка туристически и рекламни материали. В момента Браца довършва свой голям историческо-приключенски роман, онасловен „Цариградският друм“ и посветен на живота и делото на Вълчан войвода и поп Мартин, но разглеждащ проблеми и на съвременна Сърбия.

Част от вечерта премина в прочит на отделни пасажи от „Насън или наяве“ на сръбски и български, като не мога да не отбележа артистичното и емоционално четене и цялостно присъствие на госта; публиката разбираше много добре смисъла на текста и реагираше с бурен и искрен смях на авторовата ирония, с която описва своите герои и представя техните постъпки.

Всички се убедиха в правотата на думите ми, че ако сменим имената на персонажите и на топонимите с български, никой български читтел не би се усъмнил, щото действието на повестта не се развива в България или че разказаната история не е типично българска.
Вечерта показа и нещо друго, което е много важно според мен. При очевадната липса на структури и институции (при все че формално съществуват и преводачески, и писателски съюзи), ясно е, че в днешно време в ръцете на самите творци е тяхното взаимно откриване и популяризиране. В този смисъл голяма е заслугата на преводачката Тоня Попова, положила големи усилия и много желание, за да представи пред българската публика този завладяващо талантлив, витален, оригинален и отворен хъм хората и света сръбски писател. От друга страна, давам си сметка, че ако бяха в състояние, някогашните структури (понякога цели отдели с многобройни служители), едва ли биха се спрели в избора си на творчеството на автор като Братислав Петрович – Браца, изтъквайки например като аргумент, че не е „професионален“ писател. (Добре помним времето, когато реципрочно биваха превеждани само определени по класово-партиен критерии автори от/на един или друг език и литература).

Ще завърша с една истина, изречена уж на шега: тъй като разказаната от Браца в „Насън или наяве“ история е колкото сръбска, толкова и българска, а преводът на Таня Попова – много сполучлив и адекватен, без никакво колебание можем да приветствме Братислав Петрович с гостоприемното българско „Добре дошъл в българската литература“!