Славимир Генчев

Никос Казандзакис

……………………………….

Крит

Между Антъни Куин и Зорба Гъркът
разликата е без пасив:
Алексис Зорбас е по-безсмъртен,
Антъни Куин – още по-жив.

Не зная може ли или трябва
да се живее
едно към едно.
Само който е надвил хляба,
с два остри камъка
мели брашно.

Затворен в себе си като извор,
на всеки жаден дава вода.
Изборът му е голям,
че няма избор –
освен цялата свобода.

Танцува с елинска ярост Гъркът.
Бряг се продънва,
пропада кей
под философията
на сложносмъртните:
първо обичай,
после живей.

Сега по-лесно
троша веригите
и се изплъзвам на всеки филм,
че аз до острова сам съм стигал
и там от извора -
жадно пил.