2.
Кратко определение
Не търся утеха в риторичния патос,
просто виждам интригата:
ако интелигентните бяха богати,
кой щеше да чете книгите?
В думите вярвам, а не на думи,
вярвам в човека, а не на хора,
вярвам на прицела, а не в куршумите,
вярвам на притчи, а не в истории.
Именно тези, които казват
да не се вземаме на сериозно,
най-много от истината се пазят
и животът им е стена от пози.
Виждам още, че истинският живот
няма нужда от грим и димки.
Не е толкова важно какво –
по-важното е кой има.
Какво е много, какво е малко,
къса или дълга ни е веригата?
Моето определение е като залък:
имам само това, което ми стига.
Квит
За да можем днес
да се възвисим,
значи друг
е опъвал каиша.
И пътят
не го е отвел до Рим,
а го погубил.
Подобно Димчо.
Книжките славят всяка
луда глава,
да падне дръзнала -
било подвиг…
Но дали е добро за човека това,
което е добре
за народа?
Знам оръжия,
осветени от идеал;
тежко на оня, който ги вдига!
Не е важно
колко си преживял -
свобода и любов
никога не достигат.
Но да хлопаш
по отворените врати
и да чупиш
стените с глава
си струва:
истински
може да се плати
само което не се купува.
Къде е Рим
Щом обичаш, всичко е истинско
и ти е под ръка:
слънчоглед, обърнат на изток,
вливаща се в море река.
Астрономът в обсерваторията
зяпа през телескоп.
Но звездите ги няма горе;
те са паднали в твоя джоб.
Виж, цветята на януари
са разцъфнали като грях:
рози, далии, минзухари.
И пчелите жужат сред тях.
Затова ни пронизва болка:
блясва жило, щом капе мед.
Любовта има собствена воля –
хем разхвърля, хем внася ред.
Но сред славните си отломки
тя възкръсва, подобно Рим,
за да каже, че който помни,
ще остане незабравим.
Ти не чуваш ли тази песен?
Любовта няма своя вина.
Тя е само до гpях естествена -
като страх
от височина.
Лема
Разправят, че всичко
било суета,
че нямало нищо
ново под слънцето.
Но човек преоткрива
вечни неща,
когато сам е бездънен.
Не умувам излишно
кое е първо –
яйцето или талантът.
Всеки трябва да бъде такъв,
какъвто
може да стане.
Никой не е така богат
на време и ситуации,
че да пилее на вятъра
самородните знаци.
Тече битието,
зле и добре.
Ние скрития смисъл дирим.
Горко му,
който го разбере!
Блазе му,
който не го разбира…
Нямам нужда
от гръмки слова
и от лъжовни празници.
За мен истинско
е това,
което не се доказва.
Любов по време на финансова криза
Казват, че времето е пари.
Умните хора
смятат.
Те могат да сметнат дори
на любовта цената.
Времето струва.
Точно така.
Всяко хлапе го знае.
Какво прави
едната ръка
за другата не е тайна.
Нека делят,
умножават по три
и изчисляват в проценти.
Когато времето е пари,
никога няма време.
Няма време за радост,
скръб,
песен,
разходки в парка…
Никой не може
да бъде скъп,
щом парите са мярка.
Какво, че лихвата ще расте?
Аз зная как да постъпя.
И ще си губя
времето с теб:
ти си ми по-скъпа.
Люксембург
В отговор на въпроса
как е във Люксембург,
казвам: чисто и просто
там
няма боклук.
Няма толкова гении,
както при нас на юг,
но е вън от съмнение:
там
няма боклук.
Ни едно поколение
не е галено с чук,
затова, с извинение,
там
няма боклук.
И последният даже
не се прави на дук,
за да мине за важен.
И ето:
няма боклук.
Няма мними движения,
няма ялови звуци…
Затова, с извинение,
там
нямат боклуци.
Мелодия за чан
Слизал съм
до устия на реки,
върхове
съм изкачвал вредом,
но широки родопски лъки
са ми легнали
под аренда.
Планината изпява тук
най-смирените свои хубости
и подобно излишен звук
в тишината им
се изгубвам.
По небесното
синьо пасбище
стадо облаци дири сянка
и се носи на девет гласа
водолеят
на медни чанове.
Тук насила хубост не става.
Свободата е доброволна.
Щом Орфей
е живял тъдява,
то аедите имат столица.
Няма тайна,
за да я пазя,
затова и ще бъда кратък:
аз не мога до днес да сляза
от Родопите -
на земята.
На глас
Любовта не си търси вратички
и не помни защо е дошла.
Тя превръща жените в птици,
а мъжете -
в техни крила.
Ако няма любов, няма полет.
Има само един сезон,
в който зъзнат душите -
голи,
беззащитни
и без подслон.
Знам, че думите са излишни;
а когато ги изречем,
назованото
губи смисъл,
обясненото
пада в плен.
Но животът е безразличен
пясък в шепата на дете.
Ти навреме кажи:
„Обичам те!“,
пък да става, каквото ще.
Всичко друго е суетене.
Затова изричам на глас:
Любовта
няма нужда от мене.
Любовта
има нужда от нас.
Неравновесие
На Стоян Чонев – Стони
Знаят обречените
на болка,
че зло и под камък не спи.
Често истината
се мярва гола,
но колкото
да заслепи.
Кой ли ще я наметне с риза
в съдбоносния миг?
Понякога е въпрос на избор,
понякога –
на инстинкт.
В поговорките има
главно утехи
и мъдър фолклорен прах.
Където посрещат по дрехите,
там често изпращат по тях.
Всеки си има и свой аршин,
и своя лична причина
дали да обсажда Рим,
или да го подмине.
Воювай, преди да сложат цена
и не заради кумир.
По-добре
неравна война,
отколкото
неравен мир.
Обобщено-лично стихотворение
Едно е да знаеш, че има звезди.
Съвсем друго е
да ги видиш.
Ловецът може
пушка да зареди,
а самозванецът – да се обиди.
Едно е да знаеш,
че има любов.
Съвсем друго е да обичаш.
По-добре винаги да бъдеш готов,
отколкото –
подготвен за всичко.
Едно е да знаеш, че има живот.
Съвсем друго е да живееш.
Не всичко, което се ражда, е плод.
Не всичко, което боли, е идея.
За всички действия
има точни слова.
Често разликата е като намигване.
Едно е просто да вдигнеш глава,
съвсем друго – да я надигнеш.
А какво значи да си стигнал върха?
Още седем града лежат под Троя.
Вярвам в това, което ми спира дъха:
признанието,
че си моя.
Орденоносец
Зная що е раздяла,
какво
е завръщане
и кое –
разминаване.
Затова живея
по същество.
Без да се правя.
Чувам, докъдето ми стига слух.
Виждам, докъдето ми стига поглед.
Друг да се прави
на сляп и глух.
Аз не мога.
Ще спася изтървана звезда
и ранено гнездо ще превържа.
Никой не ме задължава – да.
Но аз съм длъжен.
И да стигна
до крива круша,
и да гледам
на баир лозе,
нито тъпча цветя с ботуши,
нито диря във всичко полза.
Някой пилци брои и се хвали.
Никой не го задължава – да.
А листата валят -
медали
за заслугите на пръстта.
Пасха
С думи нищо
не се променя.
Не се променя
и с пот.
Не може никое
стихотворение
да ни прокара брод.
Толкова думи
са без покритие
и в обращение днес,
че инфлацията
на съдбите
е естествен процес.
Но сред многото залъгалки
все някой
ще мине прав.
Дори да поспре за малко,
той пак не променя нрав.
Знае: доброто и злото
по-шарена
правят солта.
Няма по-хубаво от живота
и по-истинско от смъртта.
Но нищо не е тъй сложно,
че да го прави слаб.
Не губи никога,
който може
от всичко да меси хляб.
И ако робите не въстават,
той за мая е готов.
Може жажда
да утолява
само жадният за любов.
Последната височина
Нямах нито излишни илюзии,
нито безплодни мечти -
и животът не ми прости
ни лошото,
ни хубавото.
Имам опит, добит от книгите,
и опит, добит на собствен гръб.
Едно обаче разбрах със сигурност:
най е лесен ненужният път.
Оптимист съм, макар да зная
по-добре от Кавафис:
каквото и да сторим,
накрая
винаги идват варварите.
Не е нужно да търсим из космоса
спиците на колелото:
този свят ще служи
на простите
да си живеят живота.
Не застивай в покой ни тук,
ни там, където си стигнал;
няма летвата
никой друг
вместо тебе да вдигне.
Не знам дали ще хване дикиш
моята лична доктрина:
щом срещу целия
свят вървиш,
няма как да му се размине.
Постпасторал
Потънало в април селце
сред тишина от птичи трели.
Невидимото му сърце
тупти със Страстната неделя.
Не го подминаха Векът
и модните материали,
но не успяха да сломят
бодливия му нрав изцяло.
Пак щъкат ваклите стада
и ромонът на хлопатарите
предизвестява свобода
за Божиите земни твари.
Кокошка щом снесе яйце,
и вдигне до небето врява;
стопанка с пъргави ръце
към другите ще го прибави.
По всички клонки и цветя
пчели жужат без напрежение
и сякаш слушам песента
на стълб с високо вдъхновение.
Призивно изкрещи петел -
и плесне сянката на ястреб,
но набелязаната цел
и този път не стана плячка…
Огледал цялото селце,
разбира той от птичи поглед;
то е великденско яйце
и тук е пуснато от Бога.
И като истински бияч
световните яйца надвива;
дори и волният кълвач
прибира меч и си отива.
Загрижено за своя хал,
селцето не жадува слава.
Но слънцето като медал
на шията му засиява.
Познание
Когато няма вярно правило,
върлува личната цена
и кандидатите за слава
живеят без величина.
Единствено неизкушеният
не пада в своя собствен пъп
и помни, че по всяко време
талант е синоним на скъп.
Ще се повтаря всичко първо
през който и да е живот.
Не е възможно дон Кихот
забогатял да се завърне.
Познанието е вина.
Тя трябва да се изживее -
да бъдеш в тъмната страна
и да не станеш част от нея.
Излез в живота и не зяпай
от ъгъла си към света,
че миналият между капките
не знае нищо за дъжда.
Праг
Ако пресмяташ цял живот
последиците от живота,
най-много да пропуснеш брод
и да изгубиш колелото.
Видях какво ли не по пътя
и той какво ли не видя:
човек е склонен
да размътва
при прекалена яснота.
И праведните,
и пройдохите
си съчиняват идеал.
Но за да изразиш епохата
е нужно да си я живял.
Каква заблуда ме държа
в капана на добрия начин?
Мнозина
с първата лъжа
ги назначиха за пазачи.
Не казвам нищо за цената
и не твърдя,
че има Бог.
Животът може да е кратък.
Ала човекът –
по-висок.
Правдоподобие
Ето я сцената,
на която
по навик играем с жар.
Кога изпадането от играта
е като падането
на Икар?
Виждам, че има
множество начини
да си придадем вид.
Между паплач,
палач
и палячо
разликата е някой виц.
А дали между истина и заблуда
приликата е в саможертвата?
Не всеки,
който е търсел друго,
е откривал Америка.
Нека падналите на колене
хвалят прелестите на ниското.
Дали ги изкачваме,
или не -
върховете не губят смисъл.
Ще спазва всякоя бутафория
строгия императив:
посред воплите
на актьорите
Икар да пада щастлив.
Предопределение
Който рискува, избира път.
Който не може – моли.
Нека актьорите
се тешат,
че всички играем роли.
Казват, че да се вярва
в здравия разум
е редно;
че нищо не пада даром;
че няма без сметка
щедрост…
Между доброто и ползата
приликата е кратка.
Нима клоните се разголват,
за да видим
гнездата?
Щом доброто тълкуваме
по-превратно от злото,
някой трябва да струва
и да поправя живота.
Нему приляга
безсрочната
участ на дон Кихот:
той да подготви почвата,
а друг
да дочака плод.
Пред-писание
Думите са еднакви,
хората са прилични.
Някои виждат в мрака,
други
не виждат в нищо.
Как да изкажа точно
чувство,
мисъл
и правда?
Нито може нарочно,
нито наужким става.
За да изгрее,
слънцето
трябва да е залязло.
Смисълът
с двойно дъно
себе си зорко пази.
Всяко определение
ограничава пътя -
ако помогне денем,
нощем
ще го размъти.
Само в сърцевината
думата ако парнеш,
чувството става вярно,
а мисълта -
рогата.
Превъзмогване
Тъгата има име:
есен.
И много други имена -
раздяла,
болка,
стъпкан кестен,
униние,
горчивина…
Тук нейде и смъртта се хвали,
че е готова да умре,
но се преструва
на умряла,
за да се вържем по-добре.
А колко хубаво се вижда
в предесенната яснота,
че нашият живот е грижа
да доживеем любовта!
Ще зазимим чешми и чувства,
мечти и спомени,
и тлен;
ще си внушим,
че е изкуство
да се живее
ден за ден.
И все пак има нещо свято
в стремежа ни
да устоим.
Животът може да е кратък,
но вечна -
любовта.
Амин.
