Неделя е божествен празник
За махмурлук, пране и сватби,
за подвизи и безобразия,
за труд по личните стопанства.
Но ето – някой проповядва:
спаси от скуката и мързела!
Върви, народе, и се радвай
там сред природата, на въздух!
Колите забръмчават чинно
с бензин откраднат или купен:
потеглят българи невинни
за спомени и здраве групово.
Нали е близка и достъпна
с патриотичното си минало,
в Копривщица те гордо плъпват,
готови за геройски снимки.
Музеите са си музеи –
не могат да избягат никъде.
По уличките се разсейват,
из разни дворчета надникват.
И в механата „Дядо Либен”,
строена сто години храбро,
туристващите се отбиват,
за да не се разминат с хляба.
Там мислите им са възвишени;
редят се имена и дати…
Виж, келнерът ще им надпише
годината на свободата.
Ех, хубава си, моя горо!
Бре, пустите клисурци! Бравос!
В туриста се разлистват пориви,
навежда се над род и слава.
Насмалко щях да го обидя.
А той, попийнал и нахранен,
излиза вън, за да отиде
в дома на Димчо Дебелянов.
И в книгата за впечатления
да драсне с независим почерк:
„Пречиства срещата със гения…”
Отдолу: дата, име, подпис.
Копривщица, 1978 г.
21 март 2012
Коментари
