Забележка: публикацията е по повод 120-годишнината от рожеднието на Щуреца

Документална изложба, посветена на 120 години от рождението на писателя, журналиста и художника Райко Алексиев, е открита в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“. От Националния литературен музей съобщават, че експозицията показва Райко Алексиев не само като художник и писател хуморист, но и като обществено ангажирана личност, като обединяващо звено на различни творчески концепции.
Райко Алексиев е роден в Пазарджик на 3 март 1893 г. Учи литература в Софийския университет, посещава извънредните курсове в Художествената академия. Специализира живопис в Германия и Италия. Първата си самостоятелна изложба открива през 1914 г. Участва в Първата световна война като военен художник. Заедно с Александър Божинов и Димитър Подвързачов редактира сп. „Българан“, сътрудничи с хумористични разкази, фейлетони, спомени и пътеписи на в. „Камбана“, „Литературен глас“, „Зора“, “Мир“, „Барабан“. През 1925 г. е съставител и съавтор на читанки за 2-ро, 3-то и 4-то отделение, заедно с Димитър Подвързачов и педагога Марин Влайков. Председател е на Съюза на дружествата на художниците.
През 1932 г. създава, самостоятелно издава и редактира в. “Щурец“. Успява да привлече за сътрудници най-силните пера на съвремието – Елин Пелин, Добри Немиров, Тома Измирлиев, Димитър Подвързачов, Матвей Вълев и др. Щедро предоставя място и за изява на карикатуристите Александър Добринов, Илия Бешков, Чудомир.
Автор е на хумористичните книги „Жалостиви случки“ (1929), “Генчо Завалията“ (1933-34), „Клюката“ (1935), „Хорски уста“ (1937) и др.
Най-популярните му псевдоними са Fra Diavolo, Гуньо Гъсков, Козирог, Щурец.
Алексиев става жертва на безмилостното прочистване на България от свободомислещи интелектуалци, предприето от комунистическата партия след преврата на 9 септември. Пребит е до смърт на софийска улица заради карикатура на Сталин с брадва, от която капе кръв. Арестуван е на 10 септември 1944 г. в писателското кафене на бул. „Цар Освободител“ и след изтезания е убит на 18 ноември 1944 г. Т.нар. „народен съд“ го осъжда посмъртно заради „антисъветска“ и „прогерманска“ пропаганда по „Дело №6″, по което са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти. Много от тях като Йордан Бадев, Данаил Крапчев и самият Алексиев са били убити по-рано. Срещу тях свидетелстват 145 техни колеги, които се организират да клеветят, за да запазят себе си.
Публикуване на рисунки на Фра Дяволо, дори споменаването на името му, беше забранено по време на комунистическия режим. Реабилитиран е след 1990 г.

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5542051

……………………

22 февруари 2013 2 Коментара

2 Коментара за “Безсмъртието на Щуреца”

  1. малина коментира на 9 януари 2015 :

    Много интересна статия, написана с голяма вещина и съпричастност!

  2. Славимир коментира на 5 март 2015 :

    Благодаря!

Вашият коментар: