Преди три години (май месец 2010 г.) бях в Македония. Тогава написах: „За себе си вече знам, че за период от 90 години Македония е станала друга. Толкова друга, че вече не е същата Македония, заради която един поет стана войвода, сприятели се с Гоце Далчев и посвети „Заточеници“ на Тодор Александров.“
Впечатленията си от тогавашното посещение описах тук: http://parasol.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/06/13/skopie-s-kopie-ili-s-tyrpenie.561328
Станах „късметлия“ свидетел на монтирането на статуи на светите братя Кирил и Методий на северния бряг на Вардар в близост до Камениня мост (наричан още Карпошов). Техните статуи са отдясно на подстъпите към моста; отляво вече бяха издигнати статуи на св. Климент Охридски и св. Наум.

Ето снимки на статуите днес:

По парапетите на Каменния мост са се наредили абмулантни търговци, които предлагат туйцък-онуйцък на тълпите от разноезични минувачи.

…………………..

На централния площад имаше статуи на Гоце Делчев и Даме Груев, яхнали коне.

Ето снимка с днешна дата от тази част на площада: новопостроената сграда е на бъдещия археологически музей на Македония, където със сигурност ще се нагледаме на чудеса,  свързани с най-древната история на страната.

Както си вижда, и тогава, и сега Скопие продължава да бъде същинска строителна площадка. В небето стърчат шиите на десетки кранове, гърмят компресори, боботят мотори на камиони, навсякъде е пръсната тежка строителна техника  - изобщо кипи здрав антички труд, който до 2017 година трябва да приключи за отбелязването на годишнина от създаването на Македония. Каква точно – не питайте.

Античка локва, през която автомобилите прецапват смело и без особени ядове; братята македонци очевидно са приели с гордо достойнство строителния ад в името на древното минало на Македония.

На северния бряг на Вардар се издигат няколко големи и красиви сгради, които може би са точни копия на някогашните, разрушени от земетресението през 1963 г., както смята един приятел.

На снимката долу се вижда статуята на Филип Македонски, където строителството тече с пълна сила и където снимах онази античка локва.

На снимката долу се виждат сградата на бъдещия археологически музей и скулптурната композиция „Гемиджиите“, представяща групата на солунските атентатори, чиито героични дела са гордост за македонските граждани.

Скулптура на чернокожа плувкиня първоначално ще ви се стори истинска къпеща се жена… А може и да не е чернокожа, а просто да е почерняла от силното македонско слънце. През летните месеци бреговете на Вардар се превръщат в плажове с всичко необходимо за това „занятие“: скари, шезлонги, чадъри и всички останали атрибути.

Следват снимки на няколко от статуите, украсяващи централния площад на Скопие, като се почне с Филип Македонски (в лице и гръб),

император Юстиниан I

и се стигне до цар Самуил, тук нарочно изписван като Самоил, за да ви се стори, дека става дума за некой друг, а не за победения от Василий II Българоубиец български цар, получил инфаркт при гледката на ослепените си войни…

Стигаме до гигантската статуя на самия Александър Велики, яхнал Буцефал, чиито жребчи достойнства, ако мога така да река – адекватни на мащаба и много натурално оформени – са предмет на оживен присмех и майтап сред гражданството на Скопие и на туристите.

Вляво от статуята на Александър, пред жълтия жилищен блок, е статуята на цар Самуил, седнал на трона си.

Пред Триумфалната арка

Забележка. Снимките с мен са на Анастасия Златилова и Дойчо Иванов.


(Следва)

1 март 2013 2 Коментара

2 Коментара за “Откриването на Македония I”

  1. Боряна Димитрова коментира на 13 октомври 2015 :

    Много интересно! Благодаря!

  2. Славимир коментира на 13 октомври 2015 :

    Благодаря и аз!

Вашият коментар: