Първото в България честване на Деня на Земята – 22 април, бе през далечната вече 1990 г. по инициатива на наскоро учреденото сдружение „Приятели на САЩ“.
В столицата няколко хиляди свободни по дух и ум човека погребахме на територията на Студентския град един ръждясал стар (червен при това!) запорожец – като символ на екологичната бомба със закъснител, която ни завеща комунистическата система.
В тържеството, освен официални речи (кратки впрочем, като най-важната бе на председателя на Сдружението – покойния преводач и дълбок познавач на американската литература и култура Кръстан Дянков),
Кръстан Дянков
ще се запомни и с участието на “Подуене блус бенд”, “Медикус”, Георги Минчев и други групи и изпълнители.
Във Варна се проведе карнавално шествие.
Край Кърджали приятелите на САЩ засадиха дръвчета. Големият екологичен празник беше обявен от телевизията за събитие № 1 на априлската неделя, както пише за този ден покойният Любомир Данчев -
Любомир Данчев
един от инициатортие и създателите на Сдружението “Приятели на САЩ“.
От Деня на Земята до Деня на Луната*
Всичко започна, когато журналистката Мария Баева ми подхвърли: “Стига сме другарували с кого ли не, крайно време е да направим едно дружество за българо-американско приятелство”. Пак тя предложи и неговото име – “Приятели на САЩ“. Беше средата на януари 1990.
По-нататък през зимата на 1990 събитията продължиха в панелната кухня на физика Хрисимир Нейков, където се роди учредителното обръщение. Придружени от колегата си Димитър Сотиров, с Баева отидохме в кафенето на писателите с лист в ръка.
Тук ни чакаше поетът Борис Христов, който тутакси почерпи с каквото трябва, като не пропусна кока-колата. Той с готовност подкрепи начинанието с ценни идеи. Към вече споменатите се присъединиха още Алфред Криспин – журналист, Борис Спиридонов – журналист, Валентина Иванова – инженерка, Васил Славов – преподавател, Донка Матева – коректорка, Елена Нейкова – геоложка, Иван Донов – фотограф, Илиана Илиева – физичка, Йълдъз Ибрахимова – музикантка, Маргарита Грозева – физичка, Младен Киселов – режисьор, Нели Константинова – преводачка, Офелия Рачева – тонрежисьорка, Рада Петкова – фоторепортерка, Рени Нешкова – журналистка, Светослав Пеев – актьор, Сергей Савченко – физик, и Христо Г. Христов, също физик.
На 29 януари 1990 г. учредителното обръщение беше внесено в американското посолство, адресирано до тогавашния посланик на САЩ у нас г-н Сол Полански.
После се заредиха сбирки в репетиционната зала на Сатиричния театър. Насядали по маси, направо на пода и чат-пат на столове, приятелите на САЩ си задаваха въпроси, прочетени по кориците на авторитетни томове, които доскоро даваха лесни и прости отговори на всички въпроси. Но евристичната схема, предлагана от бившите авторитети, не вършеше работа. Много от тези въпроси и досега не са получили смислен отговор. А и нужен ли е той? Възможен ли е? Ето още един въпрос, над който си струва да се помисли…
На сбирките в Сатиричния театър идваха все повече и повече хора. В сдружението се включиха музикантите Людмил Георгиев и Александър Александров, художниците Николай Пекарев, Стефан Десподов, Елена Панайотова, Атанас Андасаров и Илия Петков, писателите Георги Данаилов, Боян Биолчев, Димитър Коруджиев, Владимир Зарев, Любен Петков и Михаил Неделчев, преводачите Христина Кочемидова, Кръстан Дянков, Тодор Вълчев и Рада Шарланджиева, журналистите Петко Бочаров и Славимир Генчев, икономистът Людмил Глушков, юристът Пламен Пенчев и други.
За да се върши работа, трябваше все пак да се изградят и някакви структури. Беше избран координационен съвет с председател Кръстан Дянков и секретар Любомир Данчев. На една от сбирките някой пусна лист с подписка за възстановяване на американския колеж в Симеоново. Друг припомни, че американски училища е имало не само там. А къде още е имало? Защо са закрити?
Американски просветители и мисионери развиват активна дейност на Балканите от средата на ХІХ век, когато САЩ не са имали никакви политически или икономически интереси в тази част на света. България им дължи американските училища, които се разкриват още по това време. Мнозина сред “отците-основатели” на Нова България в търновското Велико народно събрание са техни възпитаници.
Потомците им в сградата на парламента сега трябваше да разгледат и петицията, внесена от сдружението „Приятели на САЩ” навръх 24 май 1990 година. С нея се настояваше за възстановяване на американските училища в страната. А какво именно следва да се възстанови, ни припомни в брой 1 на списание „Приятели на САЩ” професор Сирил Блек през 1991. Тогава той преподаваше европейска история в Принстънския университет и беше директор на университетския Център за международни изследвания. Неговият баща, Флойд Х. Блек, е ръководил американския колеж в Симеоново допреди войната. Днес випуските на реновирания след тази гражданска ация колеж са вече повече от десет. Тогава събрахме над 25 000 подписа под петицията. Около година, след като я внесохме в Народното събрание, проблемът беше решен на законодателно равнище.
Приятелите на САЩ ставаха все повече и повече. На 31 март 1990 се събраха на своя пролетен празник, за да установят, че в София са неколкостотин. За тях пяха и свириха “Динамит брас бенд”, Людмил Георгиев, Йълдъз Ибрахимова, Георги Денков и др.
*Материалът От Деня на Земята до Деня на Луната е от сайта „Още инфо“.
Благодаря, Слави! Научех подробности, които са нови за мен.
Ради, не си попадала просто на този текст. Аз често го пускам, за да напомня за началото, както и за Любо Данчев, с когото бяхме приятели. Мир на душата му! Той беше и чудесен бард, ако не знаеш.
Пазя още броеве от първия брой на едноименното списание, във ФБ съм публикувал цял албум от него. Там има и снимки от първото честване на Деня на Земята. Погребахме в земята един стар ръждясал запорожец като символ на антиокологичната същност на комунизма и неговата технологична изостаналост…
Здравей Слави,
Пиша ти по повод сдружението „ПРИЯТЕЛИ НА САЩ “ и бих искал да внеса някои допълнения и уточнения ,за които струва ми се ти просто просто не знаеш или си забравил….!
Очевидно идеите за такъв тип организация са витаели в атмосферата тогава ,защото непосредствено преди да създадете „Приятелите …“ една група единомишленици на учредително събрание в София,с протокол регистрирахме „Независимо дружество за приятелство с Великобритяния и САЩ „.По голямата част от членовете бяха пловдивчани между които Емил Цеков-тогава“ прохождащ“ бизнесмен Росица Кръстева -преподавател по философия ,И
Не се учудвам – наистина такива идеи са витаели из въздуха. Но, от друга страна, не си спомням за подобно дружество, явно не е имало информация, не съм чувал за негови прояви. Ние дори издадохме няколко книжки от списание „Приятели на САЩ“, а в Кърджали и до днес функционира местна структура на Сдружението.
Здравей Слави,
Пиша ти по повод сдружението „ПРИЯТЕЛИ НА САЩ “ и бих искал да внеса някои допълнения и уточнения ,за които струва ми се ти просто просто не знаеш или си забравил….!
Очевидно идеите за такъв тип организация са витаели в атмосферата тогава ,защото непосредствено преди вие да създадете „Приятелите …“ една група единомишленици на учредително събрание в София,с протокол регистрирахме „Независимо дружество за приятелство с Великобритяния и САЩ „.По -голямата част от членовете бяха пловдивчани ,между които Емил Цеков-тогава“ прохождащ“ бизнесмен и приятелката му ,а по-късно и съпруга Ева Цекова ,Росица Кръстева -преподавател по философия ,Игор Кисиленко -геолог,покойник от 4 години ,Рафи Апрахамян -бизнесмен и н неколцина други ,за които вече нямам спомен,за съжаление.. !!От София бяхме -Лалка Фингарова -преподавател по английски в ИЧС,Огнян Габровски -атомен физик ,покойник от 2,5 години и моята особа Антон Милев-преподавател по философия ,като за председател избраха мен …!
Дейността ни се ограничи с 4-5 заседания и внасянето на Устава на сдружението в американското и английското посолство, без да успеем да се регистрираме в съда …!!!В този период, научихме от радиото за организацията „Приятели на САЩ..“ и с решение на дружеството ни, посетих ваше събрание в Сатирата …!!Там изложих целите и програмата на „Независимото дружество…“ и поради съвпадението на идеите ни ,решихме след предложение от страна на ръководството на“ Приятелите…“ да се присъединим вас…!!!Пролетта на същата година- 1990г. имаше среща на извънпарламентарните партии в Пловдив,на която присъствах ,вече като представител на „Приятелите …“ и ни беше предложено , единствено на нашето сдружение, да станем колективни членове на СДС !На заседание на Координациония съвет в София ,чийто член вече бях, изложих предложението на СДС в Пловдив ,като то беше единодушно отхвърлено , а причината беше запазване независимостта на сдружението !
Съдебната регистрация на сдружението“ Приятели на САЩ“ стана на заседание на СГСъд по фирмено дело 3718/90 г ,в 10,00 ч.Присъстваха на заседанието,като регистратори Кръстан Дянков председател ,ако не се лъжа юриста Пламен Пенчев също член на сдружението ,орг. секр Л.Данчев-не съм сигурен дали участвува и Антон Милев -член на координациония съвет .Доколкото ми е известно“ Приятелите..“ все още съществуват де юре в правния мир…
Няколко изречения за дейността :
Имаше голяма национална среща на кортовете, в „Дървеница“ ,пролетта на същата година ,на която дойдоха представители на сдружението от цялата страна .Оказа се ,че сме широко известни и има спонтанно създадени такива навсякъде из България По- късно ,вече в Деня на земята ,погребахме ЗАЗа и събитието беше широко отразено от една журналистка и наш член във в-к „Труд“ -Ваня Влашка ,понастоящем в САЩ,но и не само от нея.
Доста дълго време правехме заседанията си в клуба на Писателите ,мисля че си спомняш…
В един момент сдружението премести събранията си в дома на худ.Ат.Андасаров и изкуствоведката Б.Йосифова-любезно предоставен от тях ,намиращ се в близост до театър София.
Някъде в този период ни бе направено предложение, от подобна на нашата организация, наричаща себе си „Клуб Ту 104 „,ако не бъркам ,на която присъствах -срещата се осъществи в дома на Николай Хайтов ,а от страна на Клуба ,като представител беше Жени Божилова !Не приехме предложението поради съмнение за казиоността на Клуба ..!
Известно време съществува и т.н Бизнес клуб към
сдружението ,чиито членове бяха 10 тина фирми ,които не бих искал да споменавам,а активни членове бяха -Л .Глушков,О.Габровски,А.Милев ,Л,Данчев,Е,Цеков и други …
Също така издавахме бюлетин на сдружението и без да звучи нескромнно, направих предложение за подписката за възстановяване работата на Американския колеж в Симеоново и търсене на възможност за излъчване на сателитна телевизия ,впрочем този бюлетин го имам и мисля,че не съм единствен притежаващ екземпляр от него …!Дано някой от нашите бивши членове ,прочете тук написаното и внесе уточнения,защото има още какво да се каже за онова време…!
С поздрав: А.Милев
За съществуването на „Независомото дружество …“ знаеха само членовете му и съответните посолства ,тъй като освен заседанията ни нямахме никаква дейност..,,,,!!На събранието в Сатирата уведомих присъстващите -ти вероятно просто не си бил точно на тази среща , за нашето създаване и дори Любо Данчев ме попита имаме ли съдебна регистрация ,отговорих му, че нямаме и той каза …ЕЕЕЕ, А НИЕ ОТКОГА Я ИМАМЕ ,лека му пръст …излъга ни тогава …!!!А съдебната регистрацията ,както написах по -горе извършихме заедно с него самия ,значително по-късно -призовката на съда е в мен ,а и Пламен Пенчев знае добре …!!!
До среща ,да си спомним за Старото време…!!!!Съученик Заватони !!!:)))))
П.С.Виждам ,че без да искам съм пропуснал точната дата на съдебната регистрация на сдружението ,а тя е 06.11.1990г. заседание от 10ч. фирмено дело 3718/90г. на Соф.градски съд . -пиша го за да бъда достатъчно точен за нещо ,за което имам документ,а и може би донякъде е важно …
В Сатирата бях! Как не сме се познали, не знам! Леле, какъв пропуск само. Ние после се настанихме в къщата на художника Атанас Андасаров на +Тракия“, недалеч от моста „Чавдар“. Той живееш някъде другаде, а там беше празно, но имаше обитаем първи етаж.
Доскоро, Заватони!