Кънчо нямаше пpичини да е недоволен от себе си, пък и не ги тъpсеше. Успя да се промуши между житейските капки и от дребен шеф на общинска служба в малко градче стигна до секретарски пост в централно ведомство. За има-няма три години!
-Бе умея да се пласирам – скромничеше той.
-Шефе, роден сте под щастлива звезда – умилкваше му се Корнелия. – Всеки ден ви проверявам хороскопа: точките ви – високи, прогнозите – благоприятни. И нито един път не сте имали троен критичен ден!
-Остави тия глупости! - прекъсваше я Кънчо, но с благ гласец. – Я по-добре ми припомни програмата за днес!
-Приемен ден ни е, шефе. В списъка има доста хора от вашия край…
Кънчо се намръщи. Аман от земляци, аман от навлеци! „Ма нали за вас гласувахме, г-н Кънчев?! Помогнете!“ Кой ги знае всъщност за кого са гасували… И за какво се борят? Да седнат на държавната трапеза! Що не се захванат с бизнес, нещо да произвеждат там, да поемат риск някакъв. Нали уж искаха демокрация и пазарна икономика? Еми ето ви я пазарната икономика! А пак няма кой да пълни хазната.
- Я дай списъка – троснато рече Кънчо. Корнелия се нацупи, но Кънчо не забеляза. -Тъй, тъй, тъй – наум четеше имената той.
Щеше да ги опука за половин час. Тия хабер си нямана, че за всички назначения му се обаждаха отгоре.
По-късно Кънчо обядва с вмажни клечки от Европейския съюз, дошли във връзка с преструкутрирането на жп транспорта.
Върна се в кабинета към три следобед и завари Корнелия с разстроено лице.
-Какво има бе, Кори?
-Ми кво! Един посетител си забрави вестника. По навик прегледах хороскопа. Ето какво пише за вас: “Днес се пазете и не излизайте никъде! Има опасност на ви блъсне превозно средство.“ – Корнелия почти проплака. – Но не уточняват какво!
Кънчо хвърли бегъл поглед върху таблоида, запрати го в кошчето и рече през смях:
-Бе момиче, не виждаш ли, че тоя парцал е хумористичен?! Иди да си измиеш физионимията, че ти се размаза гримът.
Едва-що Корнелия излезе, и стъклата на прозорците се раздрънчаха. Долетя адски грохот. Кънчо вдигна инстинктивно глава, но полилеят не се помръдваше. В същия миг през стената в кабинета му влетя цяла влакова мотриса, реиновирана с пари от ЕС.
Кънчо хукна да бяга, но се спъна в шнура на лампиона и падна по корем. Мотрисата мина безпрепятствено през него и го разряза на три.
Корнелия се върна тичешком и изпищя. Кънчо лежеше на пода с разперени ръце, посипан с мазилка и стъкла.
-Леле, шефе, кво става тук? Какъв ужас!
Кънчо се изправи с мъка и започна да се изтупва. От косата му се посипа пепел, сякаш бе нощувал във воденица. Лекарят, който го прегледа, откри напречно на затлъстялото му туловище тъмночервени белези като от камшик на звероукротител. Приличаха на стари рани, които все не могат да зараснат.
Кънчо нямаше никакво смислено обяснение за случката. Всички поклащаха глави и се споглеждаха.
За всеки случай направиха цялостен нов ремонт на сградата само за 54 млн. евро, укрепвайки я като противоатомно укритие.
Кънчо бързо се оправи от стреса, но белезите му останаха за цял живот.
22 март 2012
Коментари
