Славимир Генчев

Под властта на Гилотината

Магическият реалист от Куба Алехо Карпентиер е добре известен и превеждан у нас автор. Два от неговите романи – „Векът на Просвещението“ и „Приложението на метода“, четох бавно, дълго и напоително, за да попия и от магията, и от безпощадната им истинност.
Ерудитът Карпентиер – поет, писател, философ, композитор, изкуствовед, фолклорист, пътешественик – по неподражаем начин представя следствията от т. нар. велика френска буржоазна революция в страните от Латинска Америка. Но веднага става ясно, че тези следствия оказват своето пагубно въздействие и  в Европа, и върху целия свят.
Когато в една страна от Карибския район идва вестта за революцията и се разпространява отровният криворазбиран лозунг „Свобода, братство, равенство“, населението я посреща нееднозначно, но общо-везто с радост и веселие. Какво по-хубаво от това хората да са равни и свободни и да живеят като братя?
Веселието продължава, докато не свършат хранителните продукти. След това „освободените“ решават, че не са длъжни да работят, а „господарите“ се опитват да им докажат, че, макар и свободни, са длъжни да си изпълняват задълженията. Настъпва обичайният революционно-контрареволюционен хаос, съпроводен с насилие и кръв.
Необходима е здрава ръка, която да въдвори реда. Тогава в името на Висшето Същество (Робеспиеровият Бог) от Франция пристига Облеченият във власт. Пристига с кораб, който – освен верни революционни войници – вози на борда си Гилотината, истинския символ на революцията, от която се пръкнаха в последствие всички левичарски насилия така, както от идеите на Просвещението се пръкнаха социалните утопии и левите учения, донесли толкова беди и страдания на човечеството, които и до ден днешен, включително и в България, са пуснали дълбоки корени.
Но да се върнем на Карпентиер. Когато става ясно, че духът е пуснат от бутилката и няма да се върне лесно, във Франция излиза декрет, с който … робството се възстановява. Защото става ясно, че и най-лошият ред е за предпочитане пред най-добрия хаос. (Но бе твърде късно за човечеството. Злото, Червеното Зло, победоносно шестваше десетилетия наред.)
Справедливите на пръв поглед идеи на Просвещението всъщност бяха предтеча на социалното инженерство, на социалните експерименти, на социалните революции, от които така умело се възползваха  всякакви левичари и най-вече болшевиките и българските комунисти. Нима не е очебодна връзката между Гилотината и клането, наречено „народен“ (ехо, пустият му “освободен“ народ, какъв касапин може да бъде!) съд, когато бе избит цветът на българската интелигенция, за да изпитваме и досега такава духовна и интелектуална празнота?
Що се отнася до французите, има да патят! По едно време почти целият им национален отбор по футбол бе от чернокожи „французи“. Мюсюлманите бавно ги превземат отвътре. Нека разберат на дело какво са братство, равенство и свобода!
Карпентиер описва Гилотината, поставена на носа на кораба, като отворена врата. „С безупречно точните си паралели и със своята Жестока геометрична форма тя приличаше на гигантски навигационен уред.“
Да, този уред и досега определя пътя на нашето движение – уж в НАТО и ЕС, но по законите на Гилотината. Днес тя „работи“ по различен начин, но хората, които я задвижват, са потомци на онези, които я издигнаха. Да не забравяме това! Вижте само как защитават своите днешни потомци, каквито са убийците на студента Мартин Борилски.
Така че никой не е застрахован срещу съвсем буквално попадане в лапите им на „капиталисти“ и мутри, макар че като нация и държава и без това сме в тяхната власт.