Славимир Генчев

По-възрастните сигурно още си спомнят седемсерийния руски филм „Брегове“, излъчван по БНТ през 80-те години на миналия век (1982-1983 г., някъде там), и широкия отзвук, който получи. Филмът наистина е много стойностен, защото е създаден по необикновения роман на грузинеца Чабуа Амиреджиби „Дата Туташхиа“.

Няма думи, с които бих могъл да охарктеризрам този епос, в който се преплитат в едно неделимо цяло митологичното и реалистичното начало, историческото и приключенското, индивидуалното и общочовешкото.
Много са художествените достойнства на романа. Просто човек трява да го прочете, защото в него е заключено огромно богатство, което се отнася не само за времето от края на 19. век, а за всички времена, и не само за борбата на един абраг (самотен бунтовник, въоръжен самотник) срещу руския царизъм, и не само за съдбата на малък народ като грузинския, озовал се в съседство с една Империя на Злото, каквато е Русия (и каквато е и днес, впрочем).
Много са изводите, които - без да са му натрапвани от автора – може да си направи човек от „Дата Туташхиа“. Един от тях е за неизбежната зависимост на малките народи от интересите на винаги съществуващите по-могъщи съседи и велики сили. Нещо, което е доста обезверяващо, защото обезоръжава и обрича на предизвестен неуспех всеки опит за съпротива. Но същевременно внушава, че това не е така и че съпротивата е въпрос на личен избор – дори когато всички останали „слагат оръжие“.
—————————————————————————————————————————
Една от най-силните притчи в романа на Амиреджиби е за отглеждането на плъхове плъходави. Начините са два: чрез преяждане и чрез глад.
При първия плъхове се оставят на дъното на здрава каца и се хранят неизменно с една и съща храна в продължение на месец. След това им се подхвърля жив плъх; те го разкъсват на парчета още във въздуха и оттогава стават най-страшните плъхояди канибали, които изтребват за отрицателно време „нормалните“ плъхове в цял град, а накрая се самоизяждат.
При втория начин плъховете се държат гладни, докато най-накрая не почнат да се самоизяждат. На останалите два-три живи в кацата също се подхвърля „нов“ плъх за закуска – и те по същия начин го схрускват светкавично, след което ги пускат на свобода да си свършат работата…
————————————————————————————————————————–
Този метод на отглеждане на необходими инструменти за преследване на една или друга цел успешно се прилагаше при социализма, а служи и досега.
При соца чрез преяждане (презадоволяване) бяха отгледани множество партийни натегачи, подлеци и доносници, предатели и мръсници; да не забравяме и спортистите от това време, които се радваха на особени грижи от страна на Партията, защото трябваше да наливат вратове, гърбове и задници, та да печелят медали и титли за „славата“ на социалистическото отечество и за да доказват пред „слисания“ капиталистически свят „превъзходството“ на социалистическия начин на живот, който не беше лайф )).
И докато на Запад спортистите след края на спортната си кариера продължаваха да упражняват своите професии или навлизаха в други области, от „нашите“ задници не можеше да стане нищо друго, освен ченгета или спортни „деятели“, а в по-ново време – обикновени мутри. Защото те никога не са могли да работят нещо, а и се страхуват от истинска работа.
„Ако не бехме станали рекетьори, требваше да станем работници!“, оправдаваше се сълзливо по една телевизия не`ква мутра от бандата на не`къв Пръч…
Затова сега не бива да ни учудва поведението на мафиотите и парамафиотите у нас, както и „отношението“ им към другите хора иил помежду им. Те са плъходави от най-чист вид, отгледани съвсем умишлено от БКП, за да безчинстват, тъй като не притежават никакви задръжки и морал.
А, от друга страна, чрез умишленото обедняване на хората през последните години кукловодите на прехода от комунистическо ченгеджийско спортната мафия превърнаха по-податливите от тях също в плъхояди, които, лишени вече от човешки облик, сега се изяждат помежду си, или изяждат останалите с не по-малко жестокост и настървение.
Но, слава Богу, има и немалко хора, които не се поддават на този безпощаден натиск и успяват да съхранят човешкото у себе си - въпреки плъхоядската атмосфера в днешна България.