Въпреки че не е обвит със слава като „Алексис Зорбас“ или „Рапорт пред Ел Греко“, романът „Христос отново разпнат“ на гениалния грък Никос Казандзакис е сред шедьоврите на гръцката и световната литература.
В романа е пресъздаден изключително богато и наситено стародавният обичай в село Ликовриси на всеки седем години да се разиграват като средновековна мистерия евангелски сцени от живота на Иисус Христос, на неговите апостоли и на Мария-Магдалена, като действието се развива по време на турското робство, макар че това е художествена условност, тъй като намеците за болшевишка намеса във вътрешните работи на Турция подсказват, че времевият период няма никакво значение за авторовото послание…
Навръх Великден старейшините на селото избират след дълги препирни и обсъждания най-подходящите персонажи за съответните „роли“ измежду жителите на селото. Главният от старейшините - поп Григорос, им дава напътствия как трябва да живеят и да се държат през цялата година, та чак до следващия Великден. (Интересно е как изборът на „героите“ изиграва почти магическа роля, веднага им прилепва и те – освен че очевидно по природа притежават съответните черти на характера – постепенно се превръщат в такива, каквито трябва да бъдат според указанията. Може би защото са такива, каквито са?).
- Лошите ги намираме лесно – каза попът, – Юда, Магдалена; ами добрите? Тук да ви видя!
Не е възможно да се предаде сюжетът на романа, но за тези, които не са имали удоволствието да го прочетат, ще кажа следното:
След избирането на Иисус апостолите и Мария (вдовицата Катерина, която е и селската проститутка ), една нощ в Ликовриси пристигат бежанци от подпалено и разорено от турците друго гръцко село, които търсят не само и просто храна и временен подслон, а място, където да си устроят нов живот.
Това предизвиква истинска колизия в Ликовриси. Местните хора са против, особено старейшините им и главно поп Григорис. Въпреки че някои от жителите на Ликовриси се смиляват и дават някаква помощ на нещастниците, те са прогонени извън селото и се приютяват в пещерите на близката планина Саракина.
Така или иначе, това събитие преобръща наопаки Ликовриси и неговия живот, както и съдбата на неговите жители. И най-вече – личното развитие на избраните за мистерията персонажи.
Манольос-Иисус застава твърдо на страната на нуждаещите се и се изправя срещу поп Григорис и другите старйшини; апостолите го подкрепят, Катерина-Магдалена го последва също, а избраният за Юда Панайотарис извършва предателството (той мрази Манольос за това, че, първо, е избран за Иисус и, второ, че неговата любовница - вдовицата, започва все повече да харесва Манольос) – Панайотарос „натопява“ Манольос-Иисус пред селския ага, че е главен виновник за настъпилите размирици. Той свидетелства пред агата и в подкрепа на обвиненията на поп Григорис, който обвинява Манальос, че е „болшевишки агент“, пратен до подпали чергата на Турция и да подкопае съществуващия строй.
Всички думи, изречени от Манольос-Иисус, които всъщност са цитати от евангелието, прозвучават в реалния живот твърде революционно и заплашват устоите на вековния ред. Това стряска и старейшините, и останалите „обикновени“ жители на селото и те настояват пред агата на Ликовриси (където го завеждат, за да бъде разпитан от последния като представител на върховната власт) за размириците и убийствата в селото. Агата (той очевидно изиграва тук, ще не ще и без да е избиран от старейшините, ролята на Пилат Понтийски) предава Манольос на гърците с думите:
- Вземето го, убийте го, направете го на кайма, дяволите да ви вземат всички!
„Спусна се първи попът и сграбчи Манольос за рамото, а Панайотарис – за другото, селяните го наобиколиха, шумяха, нахвърляха се върху него, удряха го, блъскаха го, влачеха го към църквата…“
Нататък е ясно. Вече отлъченият Манольос е обвинен, че е вкарал Антихриста в селото и е предизвикал размирици, довели до убийства и палежи, а освирепялата тълпа е готова да го разкъса на парчета в самия Божи храм.
- Смърт! Смърт! Какво го държим още жив? Каква нужда имаме от други свидетели? Смърт!
„Поп Григорис се наведе, напълни шепата си с кръв, поръси множеството:
- Кръвта му връз главите на всички ни! – извика той.
Народът прие капките, настръхнал.“
Разтърсваща е художествената сила на този роман, посланието му – актуално, вечно, запомнящо се. У всеки човек са „навити“ като пружини съответните качества и слабости и те се разивават както по силата на външите обстоятелства, така и – най-вече – по силата на вътрешните му заложби.
Който е роден за Юда, може и да не стане Юда – това зависи и от него, не само от обстоятелствата. Но обикновено става Юда…
Същото важи и за Иисус, и за другите апостоли, и за …всеки човек.
Каква роля ни е отредена в живота зависи от нас самите, твърди Никос Казандзакис с този свой роман.
Аз лично съм съгласен с него.
22 март 2012
Коментари
