170 години от рождението и 110 от смъртта на Петко Каравелов
„С партия се идва на власт, но за партия не се управлява!“
„Моята съвест е чиста. Не измених на себе си, на народа останах верен.“
Петко Каравелов: „Никак не е за проумяване как вече повече от две десетилетия на никой отговорен в многострадалната ни държава не му проблесна, че подобаващото отбелязване на знаменателни събития в българската история има изключително значение в съвременността ни, това е най-краткият път за патриотичното осъзнаване на младите. Не че съвсем нищо не се отбелязва, но е вяло, сякаш на парче – някой нещо се присетил, друг решил малко налични да прибере от държавните пари, политиците пък патриотарската го раздават, стига да има телевизионни камери наблизо. Няма я стройната система, която да осигури редовно и без пробойни отбелязване на важните събития в историята ни. Май всеки чака другите да го подсетят за знаменателните дати…“
Иван Петрински, в. „Сега“
„ОФИЦИАЛНА“ БЪЛГАРИЯ ПАК ЗАМЪЛЧА…
„Младите, младите – те да са живи! Те ще ни отсрамят, те ще възродят България!…“
На 5 април в Копривщица – родното място на големия българин, когото мнозина наричат „най-големият политик на третата българска държава“, се проведоха тържества – научна конференция, тържествена сесия на местния парламент, откриване на берелеф в родната му къща-музей, концерт на духови състави. Но за това честване няма да прочетете или видите репортаж в т. н. „национални“ медии (въпреки афишираното медийно партньорство на БНТ и БНР). Нито пък обстойно изследване, предаване или документален филм. Нямаше ги и политиците от всякакви нива (макар годишнините да бяха обявени под патронажа на Цецка Цачева и под почетното председателство на областния управител Красимир Живков – няма ли политици, няма и медии. И обратното – скачени съдове…). И въпреки това – събитието се състоя, една малка стъпка в случая, но голям пробив в стената на безразличието, пренебрегването, пасивността. Именно благодарение на младите. Младите бъдещи юристи от Кръжока „Конституционална демокрация“ при Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ с ръководител проф. Георги Близнашки – кумир за студентите си. Интелигентни, търсещи, диалогични, отворени за наука. Те жадно попиваха, дискутираха и осмисляха тезите на своя преподавател, на водещия проф. Дойно Дойнов, на колегите му Румен Генов, Антоний Тодоров, Димитър Саздов, д-р Иван Иванов. Най-често срещаното определение за държавника П. Каравелов е „реформаторът“ ( за разлика от съвременника му и политически противник Стефан Стамболов – „диктаторът“). Зам.-председател е на Уредителното събрание и баща на Търновската конституция, председател на няколко народни събрания, многократно депутат и министър-председател. Именно копривщенинът се явява най-изявения „строител на съвременна България“, строител на държавността, икономиката и транспорта, съзидател и фундаменталист на демокрацията и демократизма в новата история на отечеството ни. Закърмен в този дух в родния си град, където през Възраждането (по Захарий Стоянов) обществото е било много по-демократично от републиките във Франция и Америка, политикът Каравелов най-дейно, убедено, непрестанно провежда тези принципи в своята практика на партиен водач и държавен мъж. Той последователно отстоява промените и изграждането на нова България именно върху фундаментите на свободата и демокрацията. В интерес и единствено в името на родината, на всички български граждани, за нейното развитие и просперитет. И тези принципи, политически и държавнически методи и правила, скоро дават ефективни и трайни резултати, превръщат се в гръбнака и водещите постулати за всяка демократична и народополезна политическа практика и управление. А сега с горчивина констатираме, че тези принципи са забравени, брутално и съзнателно потъпкани в днешна „демократична“ България. Където промените се правят чрез разграбване и авторитарни похвати, в името на плутокрацията. И не случайно злощастна бе съдбата на старите демократични партии в новата ни политическа история – Демократическата, Радикалната, Социалдемократическата и други… Те просто носеха в себе си духа и принципите на Петко-Каравелова България, на демократизма, свободата и равните възможности за просперитет. С което просто бяха излишни и много вредни за днешните „строители“. И след кратък флирт за изграждане на една фалшива и фасадна демокрация, те бяха компрометирани и отстранени от политиката и държавата. Резултатът днес – всички го виждаме… А „официална“ България и медии мълчат… Или най-много лицемерно да възхвалят мимоходом Петко Каравелов, демокрацията или други личности от неговия ранг. В името на политическото си охолно битие, на бъдещето свое. Не на България… МЛАДИТЕ!
За тях (или поне за съществената като качество и морал част от днешните млади) политическата ни съдба в миналото и днес, бъдещето на България и демокрацията в нея, са нещо свято и съдбоносно, а не куха политическа риторика. Това декларираха те достойно и убедено и в името на Петко Каравелов тук. И дано за това да работят всеотдайно и безкористно като него. За да изпратят скоро на бунището на историята днешната „официална“ България и продажните й медии.
И да възродят Отечеството ни!
Дойчо ИВАНОВ, Копривщица
11 април 2013
Коментари
