Славимир Генчев

Със сигурност всичките ми учителки по български език и литература (все жени бяха с изключение на г-н – но по онова време др.! – др. Стефанов от 7. и 8. клас в 142 у-ще „Веселин Ханчев“ в „Борово“) са изиграли важна роля в моето обучение по тези два толкова трудни за мнозина „предмети“.
Стефанов съм запомнил с често повтаряната от него фраза: “Аз съм учител по литература и любим поет ми е Христо Ботев.“  Употребяваше я когато искаше да подчерате важността на преподаваната от него „материя“ и своята лична преданост към литературата.
В 9. и  10. клас в Пета гимназия „Иван Вазов“ в „Павлово“ учителка ни бе др. Георгиева, която много държеше да пишем теми и винаги караше най-добрите да се четат пред класа.
Но най-добре помня „другарката“ Илкова от 66. гимназия, където завърших 11. клас през 1971 г. Тя изискваше много от нас. Накара ни да си купим Речник на литературните термини, съдържащ 1200 литературоведски термини и понятия с многобройни илюстрации (в смисъл на примери).
Едва успях да си купя на безбожната за ония години (1969 г.) цена от 5 лева от антикварна книжарница второто преработено и допълнено издание на речника, което ми „служи“ добре и до днес.
Илкова ни караше също така да четем произведенията, и то не само онези, включени в задължителната програма. Това беше, защото паралелката ни (11.“а“ клас) се „водеше“ литературна. И, слава Богу, благодрание на нея – не само на думи се водеше…
С творбата на изучавания автор в едната ръка и с речника в другата всеки ученик, който имаше поне малко желание и проявеше дори оскъден интерес, можеше да проумее такива абстрактни наглед термини, понятия и категории като „прекрасното“, „възвишеното“, „грозното“, „естетизъм“, „естетизация на грозното“, “експресивност“, „класицизъм“, „катарзис“, „литературна мистификация“ и стотици други.
Това, че тълкуването им бе изградено върху „постиженията на съвременното марксическо литературознание“, не беше никаква пречка, защото последното се разпростираше основно върху категории като „партийност“, „класовост“,  “народност“ (и други такива) в литературата.
Благодарение на този начин на изучаване не само че усвоих пустата му терминологоия, но и започнах да я използвам правилно и на място.
Това впоследствие ми помогна най-много при  кандидатстването ми в университета.
Затова дължа (и всички нейни ученици) дълбока благодарност на тази толкова интелигентна, добре подготвена и преподаваща толкова оригинално и увлекателно своя „предмет“ учителка – „другарката“ Илкова!
Дано да е жива и здрава и Бог да я дари с още години живот и здраве!
………………………………………………
Разбира се, познанията по литература не могат да ми помогнат сега да „изправя“ снимките, които направих – обръщам ги на десктопа, но като ги прехвърлям в постинга, те си полягват настрани и някак си уморени. ))
Това сигурно е Божа работа!