Славимир Генчев

През 1987 г. посетих Нови пазар, където бодро „пушеха комините“ на една социаилстическа гордост – завод „Китка“, който произвеждаше стъкло и разни изделия от стъкло.

От двете страни на шосето, извеждащо от града, се точеха километрични редици от опаковани с прозрачен найлон палети с празни буркани. Когато попитах за какво ги произвеждат, щом няма пазар за тях, отговорът беше: „За Държавния резерв!“
Това е, друзья, цоциалистическата икономика! Искате фабрики и работни места, където хората да работят, да получават заплати, да се пенсионират с големи пенсии, а произведената продукция да стои по пътищата.
Но какво ви интересува вас това? Важното е да има „работа“, „заплата“, 1 май и 9. септември, хахо-хихо, а априлските поети да пишат колко струва билетът до „Кремиковци“.