Славимир Генчев

„Политическото завещание на Ленин“ (Партиздат, 1989) представлява сборник от статии, бележки, писма и прочие материали, написани от Вожда през последните години (23 декември 1922/2 март 1923 г.) от живота му (и когато е низвергнат от Сталин, въпреки че последният уж “ръководи“ партията и държавата според ленинските „норми“ и изисквания).
Заглавието на сборника е от неговия съставител Евгений Плимак, който всъщност прави анализ на тези последни съчинения на Ленин, подкрепяйки изводите си с пълни цитати.
…………………………………………………………………………………………………………………………

Няма да преувелича, ако кажа, че това книжле (а всеки, който се интересува от история и политика, би трябвало да го прочете) ми помогна да проумея по-добре дълбоката безумна същност на октомврийската социалистическа „революция“ и нейните страшни и може би неизлечими последици върху Русия, България и света.
Очевидно в моменти на проблясъци болният мозък на Ленин е осъзнавал в каква пропаст той и неговите „съратници“ разбойници са хвърлили Русия и руския народ и се е чудел как да оправдае и извини това „деяние“, но не за да върне нещата назад с едно извинение, а как да ги „поправи“, което довежда до още по-нечувани и жестоки престъпления. Предугаждайки например бъдещата диктатура на Сталин, например, Ленин всячески се е стараел не той да стане негов наследник  (същото са искали и Троцки, Зиновиев и Бухарин!); каква жестока ирония! Човекът, докарал нещата до диктатура, се загрижил за това кой точно болшевишки изверг ще стане диктатор!

Няма да разглеждам всички аспекти на “завещанието“. Един от тях обаче е особено важен, ако не и най-важният. Осъзнавайки в определен момент извършеното историческо безумие, но и търсейки „изход“ от вече създадената ситуация, Ленин проумява, че руският народ не бил „дорасъл“ като матр`ял за новия обществено-политически строй! )))
И така, ненормалникът Ленин, като “установява“, че народът е проЗ, запява друга песен: „Защо ние първо да не вземем властта, а после да ставаме културни и да достигнем по някое време буржоазните държави!“? Е как, ненормалнико,ще стигнеш западната еволюционна цивилизация, като управляваш с работническата класа и мужиците начело? (Същото, разбира се, стана и в България.)

—————
В скоба ще отбележа, че в книгата си „Държавата и революцията“ Ленин – „критикувайки“ политическия си опонент Карл Кауцки и другите, които не приемат, че пролетарската революция е неизбежна – на всяка страница по пет пъти пита: „Ами революцията? Къде остава революцията?!“ Очевидно манията за революция е фикс идея на неноралника… Затова той променя марксовата постановка и лансира тезата, че „революцията може да победи и в една отделно взета и недостатъчно равита капиталистическа страна“. Само и само да си поиграе на революция, метежи, кръв, кланета, братоубийства и т.н.

Няма надълго и нашироко да анализирам ситуацията. Писал съм многократно по тази тема. (Моите факултети: Алехо Карпентиер. Векът на Просвещението“.)
Чрез избиване на цвета на нацията след 9 септември 1944 г. и дългогодишна антиселекция (с помощта на която уж в името на народа бяха „издигани“ на ръководни постове червени боклуци и цървули и бе създадена умишлено квазинародна „интелигенция“ (аз я наричам антилигенция;))), България бе докарана до това пълно опростачване, което днес се подсилва от умишлената демократична слободия, която позволява на иначе винаги съществуващите в неизчермаеми количества простаци да се разпищолят безнаказано (в това число влизат и умишлено толерираните цигански изстъпления) и всички да вилнеят на воля – от мутрите до „обикновените“ престъпници и дори “обикновените“ хора.
Та на този фон колко му е един „син“ на народа (да не мислите, че не е писал в биографията си, че произхожда от бедно селско или работническо семейство, което бе важен белег за принадлежност към кръга на „нашите“, демек „обикновените“ хора, а иначе казано – простаците от народа); да, колко му е един син на наистина умишлено селектирания от соца „шибан“ народ да стане „шибан“ професор (пази, Боже, сляпо да прогледа) и да нарече народа, от който се е пръкнал, шибан?! (Същият този „професор“ преди години във в. “Нощен труд“ споделяше като същински шибан простак, че е голям любител-лизач; очевидно не само на вагини, но и на партии, и на задници, и на ДС, и на какво и кой ли не…)
Така че от цялата работа излезе, че хърбел се присмива на щърбел. В мнозинството си комунистите произхождаха от най-простите, тъпи и изостанали в културно отношение слоеве на народа; затова те толерираха именно такива основни черти и характеристики; и сега се сърдят, че народът бил проЗ и шибан и не бил читав като „строителен“ мат`рял.
Ами нищо ново под слънцето още от времето на техния вожд и учител – ненормалника Улянов.