Не търся утеха в риторичния патос,
просто виждам интригата:
ако интелигентите бяха богати,
кой щеше да чете книгите?
В думите вярвам, а не на думи,
вярвам в човека, а не на хора,
вярвам на прицела, а не в куршумите,
вярвам на притчи, а не в истории.
Именно тези, които казват
да не се вземаме на сериозно,
най-много от истината се пазят
и животът им е стена от пози.
Виждам още, че истинският живот
няма нужда от грим и димки.
Не е толкова важно какво –
по-важното е кой има.
Какво е много, какво е малко,
къса или дълга ни е веригата?
Моето определение е като залък:
имам само това, което ми стига.
просто виждам интригата:
ако интелигентите бяха богати,
кой щеше да чете книгите?
вярвам в човека, а не на хора,
вярвам на прицела, а не в куршумите,
вярвам на притчи, а не в истории.
да не се вземаме на сериозно,
най-много от истината се пазят
и животът им е стена от пози.
няма нужда от грим и димки.
Не е толкова важно какво –
по-важното е кой има.
къса или дълга ни е веригата?
Моето определение е като залък:
имам само това, което ми стига.
http://slavimirgenchev1953.blog.bg/poezia/2013/04/23/svetoven-den-na-knigata.1103542#last_comment
