Начало » А. Дневник: репортажи, интервюта, анализи » Балканско кирилско крило – 2

Погледнато официално, наистина срещата „Балканско кирилско крило“ бе международна. Но кирилското перо е едно за всички и обединява творците от трите кирилски държави в една държава на духа, където, както каза и Братислав Петрович, „всеки говори на своя език и всички го разбират.“
Впечатляващо за мен бе високото художествено ниво на поетите и белетристите, участвали в срещата. В паметта ми се врязаха образи и поанти, които със сигурност дълго ще ме съпътстват, дори когато ще съм забравил от кой автор точно са били написани. Надявам се организаторите да намерят необходимите средства, за да издадат (каквато е идеята) сборник с творбите на участниците в „Балканско кирилско крило“. Защото и в Сърбия, както и в България и Македония, финансирането на културни събития среща определени трудности. И те, естествено, са финансови. Както ни каза един белопаланчанин, „Бела паланка – бела, ама бедна“. Защо? Защото и тук като в България нерентабилните и неефективни заводи, фабрики и производства са спрени и безработицата е засегнала голяма част от населението, особено младите хора. Към тежкото наследство от комунизма можем да прибавим и последвалите военни конфликти, засегнали големи райони от Титовата федерация.
Сърбите обаче не изглеждат като победени, въпреки че разпадането на комунистическа Югославия ги ощети най-много, особено в техните собствени очи. Няма да навлизам в задълбочени анализи по тази тема, но се убедих, че сърбинът си остава човек оптимист, енергичен, с чувство за хумор, с жажда за живот, приятелства, веселби и изкуство.

За разлика от България, тук не видях грамадни табели, надписи и билбордове; например върху сградата на иначе добре уредения и просторен Център за култура, основан през 1947 г., няма дори най-обикновена табелка! Но нали всички го знаят къде е…. Както каза някой от домакините, градът се състои от две улици – една насам и друга – натам. :) А културният център е точно на кръстопътя!

Бела паланка наброява 9 хил. души (12 хиляди с околните повече от 40 села) и е разположена между Сува планина на югозапад и Сврълишка планина на североизток. Цялата територия на общината е планинска и хълмиста, много живописна, потънала в зеленина. Наблизо тече река Нишава и минава международният автомобилен път, свъзващ Европа и Близкия Изток. В момента с европейско финасиране се строи магистралата Е 10, която снимах от автобуса.

По протежение на главната улица има десетки магазинчета, кафенета, фурни, зелени площи, сенкотворни дървета, жив плет… Сградите общо взето не са високи и това създава впечатление за спокойствие и уют. Никъде не срещнахме, както в София, групи вилнеещи тийнеджъри, няма крясъци и виканици, не вият сирени, не гърми чалга от автомобили и заведения… Дали пък обяснението не е просто: защото Сърбия е по на запад от България, независимо че още не е член на НАТО и ЕС?

Директорът на Народната библиотека „Вук Караджич“ – Милан Спасич. В библиотеката има кът, където се предлагат различни каталози, дипляни и сувенири.

Ремесиана е старото име на Бела Паланка и е древен римски град, разположен на главния военен път „Виа милитарис” между Ниш (Найсиус) и София (Сердика). Построен върху основите на римски военен лагер, Ремесиана се развива като автономен град, чиито жители получават всички римски права. Градът е кръстен на келтското племе реми, които го основават през 280 г. пр. н. е. В края на 4. и началото на 5. век Ремесиана се превръща в седалище на епархията, което е потвърдено от епископ Никета Ремезиански (330-410) – прочут мисионер и църковен писател, автор на известния духовен химн „TE DEUM LAUDAMUS” („Тебе, Боже, възхваляваме“), който все още се пее в църквите. Музиката на химна е написана от много композитори (Хайдн, Берлиоз, Бизе). Епископ Никета от Ремесиана е почитан от румънските католически и руските православни църкви. След приемане на християнството по време на управлението на император Константин (306 – 337) епископ Никета (330 – 410) продължава да разпространява религията из региона.
Освен руините от древна Ремесиана, археологическото наследство на града включва и три гробници, двадесет късноантични гроба, две късноантични сгради, останки от два моста и паметник на император Септимий Север, издигнат през 202 година след Хр.
При работата върху път Е 10 строителите откриват километричен стълб от стария римски военен път. Колоната се издига сега в градския център сред зелена площ и привлича вниманието на всеки минувач. Стълбът е висок 2.40 метра и е добре запазен.

(Впрочем, на 22 май преди обяд програмата ни включваше обиколка на някои от забележителностите на Бела паланка.)
Постамент на паметника на император Септимий Север, издигнат през 202 г. сл. Хр. в чест на императора и на неговия син и наследник Каракала, когато се завръщали от военен поход от Ориента в Рим.

Църквата „Възнесение Господне“ е невероятно красив архитектурен и културен паметник, построена в т. нар. ханзенов стил. Започната през 1909 г., тя е завършена през следващата година. Основите й са от триконхонален тип, кубето е мощно, осемстенно и изцяло представлява решение на средновековните сръбски строители на църкви.

Енорийският дом, построен през 2010 г. и осветен от Негово Преосвещенство Патриарх Ириней.

В центъра на Бела паланка при строителни дейности са разкрити още останки от древната Ремисиана.

Подготвена е специална зала за откитите артефакти, вкл. статуята на император Септимий Север, които понастоящем се съхраняват при подходящи условия в Белград и се очаква скоро да бъдат преместени на историческото си място в Бела паланка.

Друга забележителност на Бела паланка е паркът Врело (извор). Изграден е в подножието на близък хълм. Изворът се намира на 300 метра височина и е каптиран. Затова белопаланчани пият наистина превъзходна изворна вода. И аз я опитах, без да прекалявам. Впрочем, тукашната газирана вода (кисела вода) е много вкусна и върши чудесна работа, ако ме разбирате правилно. Водата от извора извън каптажа се излива свободно и изтича като пълноводна река. Друга част от нея пълни изкуствено езерце, над което се намира изискан ресторант с хубав изглед към другата планина на североизток.

Над ресторанта пък се издига амфитеатрално разположена сцена, където течеше трескав ремонт и подготовка за предстоящите културни изяви, каквито в Бела паланка се провеждат често: танцови, театрални, занаятчийски и други дни. (В Бела паланка се провежда и много известен фестивал, посветен на баницата. Градът е  побратимен с нашето Етрополе точно поради тази причина и двата града осъществяват много съвместни дейности.)

След всички срещи, разговори, гледки и емоции е съвсем естествено човек да се почувства окрилен и да проумее в един момент, че двайсетината кирилски пера на участниците в срещата полека-лека са се превърнали в мощно кирилско перо…

(Следва)

24 май 2013 Коментари

Вашият коментар: