През 2010 г. участвах във второто издание на Международния конкурс за афоризми „Торино накратко“, който се провежда под патронажа на Министерството на културата на Италия, Провинция Торино – град Торино, Регионален съвет на област Пиемонт и Фондация за книга, музика и култура. В секция „Чуждестранни гости“ шестчленното комисия с председател Анна Антолизей присъди първа награда на моя добър приятел и колега (като журналист и бард) Ивайло Диманов. Преводът от български на италиански направиха Весела Лулова Цалова и Марко Бадзато.
Като отиде да си вземе наградата, Ивайло сподели, че тя няма…. парично изражение. Но за сметка на това организаторите съобщили, че неговите афоризми заедно с тези на победителите от останалите три секции ще бъдат включени в антология, която ще получат при награждаването си.
Така го правят в Италия.
И ето че месец-два по-късно ми пратиха на домашния адрес в София първо грамотата за участие, а сетне и обещаната антология. Безплатно!
От другите български участници личат имената на Таня Попова и Димитър Христов.
Както добре се вижда, малко са ме прекръстили – на Slavmir…. За сметка на това на грамотата пък ме бяха написали…. Slavоmir…. Както нерядко ми бъркат по инерция името и тук, в България, защото Славомир е по-известната форма.
Талянска му работа, нали? Но това да им е кусурът. 
)))
Ако пък отнякъде изровя грамотата, ще я снимам и ще я добавя – за протокола. )))
Който поназнайва езика на братята талянци, да преведе какво пише, че не знам бъкел талянски….
………………………………………………..
