Перспективен туристически обект за българи и чужденци
Територията на Община Първомай е била населявана от дълбока древност. Тук обаче ще се спра само на тракийския период. Най-ранните материали, издаващи тракийското присъствие, са датирани от 3200-1900 г. пр. Хр. в с. Дълбок извор и на връх Драгойна (1800-1500 г. пр. Хр.) Тракийски поселища от Късната бронзова и от Желязната епоха са регистрирани по целия т. нар. Драгойновски рид.
В периода 5. – 1. век пр. Хр. в района съществува важен тракийски център, за което свидетелстват откритите през 1912 г. Езеровски златен пръстен с най-дългия известен засега надпис на тракийски език и гробницата край с. Татарево.
Районът е бил обитаван и през Трако-римската, и през Ранновизантийската епоха.
На самия връх Драгойна археолозите разкриват древно тракийско селище, а край с. Драгойново продължават разкопките на средновековна крепост. От това хилядолетно битуване на хора в района са останали селищни и надгробни могили, средновековни поселения и крепости, езически светилища и християнски храмове.
Буквално преди десетина дни археолозите откриха друга ценна находка – тракийски стила (писци), което – според застъпниците на тезата за съществуване на грамотни траки и на тракийска писменост – е поредното доказателство в подкрепа на това твърдение. За тези неща, впрочем, става дума и в романа на Красимира Славова „Строители на развалини“, в който археоложката Елена има за свой прототип реалната ръководителка на разкопките Елена Божинова.
От 1 май във фоайето на Общинска азминистрация – Първомай, е експонирана откритата два месеца по-рано в Пловдивския археологически музей изложба за крепостта Драгойна. (ttp://parvomai.net/news/125303/%D0%95%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D0%BE%D0%B6%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D1%80%D0%B8_%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82_%D0%BE%D1%82_%D1%82%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%94%D1%80%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0_%D0%B2_%D0%B8%D0%B7%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%B1%D0%B0)
Това е съвсем естествено, след като ценните предмети са открити именно около Първомай и с основната подкрепа на кмета Ангел Папазов, общинското ръководство и бизнеса на Първомай. Годишно за проекта се отпускат около 10 000 лева, тъй като, както съобщи кметът, в работата вземат участие много доброволци, които помагат, а по програмата за развитие се наемат и временни работници. Истински феномен е, че от няколко години много хора и дори цели семейства от страната безвъзмездно се включват в разкопките. За съжаление, отхвърлен е проектът за прокарване на планински път до върха и археолозите и техните екипи от специалисти и помагачи изкачват като алпинисти стръмнина с денивелация 500-600 метра от река Марица, което им отнема час и половина време всеки Божи ден вече 9 години по трудна за преодоляване пътека. А трябва да се бърза, за да се консервират крепостта и акропола по-скоро…
(Ще вметна тук, че иманярските набези са сведени до минимум благодарние на кметовете и полицията в най-близките до Драгойна села.)
Изложбата е изключително богата и разнообразна. Фибули – местно производство, мегалитни градежи, крепостни стени от предримския период, олмоки от най-ранната микенска керамика в Тракия (вероятно внсена от търговци) и две предримски стила (писци) – единствените, открити досега. Те са метални и представляват своеобразни писалки на древните хора, живели на връх Драгойна. Изобщо артефактите свидетелстват, че по тези земи е съществувала високоразвита цивилизация от времето на Троя, Хетската империя, Микенските царства, Египет, цивилизация, която очевидно е поддържала активни контакти с политическите, икономическите и културните центрове в Източното Средиземноморие.
Триизмерен макет на крепостта Драгойна, изработен от художничките Милена Божинова и Вероника Петровска
Фрагменти от вносни микенски съдове (XIV в. пр. Хр.) – най-ранната микенска керамика, открита в Тракия на север от Родопите. Търговия или размяна на дарове – това е обяснението за наличието на съдове от чернофирнисова керамика и амфори за вино, зехтин, маслини. Интересно е и стъкленото мънисто от Сирия (IV-III в. пр. Хр. с изображения на човешки лица. Каменните зарове свидетелстват за забавленията на тамошните обитатели.
Езеровският златен пръстен
Вероятен основен поминък на древните траки е било металопроизводството. За това говорят многото намерени безопасни игли – някои в готов вид, други като полуфабрикат, терти като заготовки. Че вероятно на върха е имало работилници може да се съди по открития гроб на металург с урна с останки от кремацията му и много дарове, сред които и сребърен накит за глава.
Котва, намерена в коритото на река Марица, доказва, че някога реката е била по-пълноводна и плавателна.
Възстановка на тракийски обреди и Дионисиеви празненства
Две картини на младия художник Юсеф Ал-Ахмед, внук на поетесата Ваня Петкова, която е свързана с този край. Картините са изложени също във фоайето на Община Първомай.
И още фотоси от археологическите разкопки не само на връх Драгойна, но и на други места в землището на Първомай
