Снимка: Емилия Трифонова
На път за Бела Паланка слязохме в Пирот, където с Таня Попова и Емилия Трифонова (поетеси и преводачки) ни чакаше Братислав Петрович – Браца, за да ни откара с автомобила си на Международната среща „Балканско кирилско перо“, която се проведе в Бела Паланка на 21 и 22 май 2013 г.
Тук се присетихме за българския характер на града и за Западните покрайнини, отнети от Бъгария по силата на Ньойския договор от 1919 г. Присетихме се и за христоматийния разказ на Иван Вазов „Иде ли“ (а и известен на много люде май единствено от кръстословиците). Беше доста горещо, за да представим по-нагледно Кина и Радулчо, които мръзнат на пътя часове наред, но само техният татко не се връща от фронта на една от многото войни, бушували тук, на Балканите.
В Бела Паланка научихме, че белопаланчани и пиротчани не се обичали много-много и първите даже се майтапели, че ако вторите били много свестни, България щяла да си ги вземе. Бе то официална България нехае за тях, както знаят всички българи от тоя край, та някой друг ли ще се загрижи….
Думата ми обаче е за друго: из цял свят се прочу постъпката на пиротските абитуриенти, които дарили парите за абитуриентските си костюми на нуждаещи се техни съгражданчета.
Дали някъде в България или другаде в Сърбия някой е сторвал подобен жест? Шествието им е минало по същата улица, която и аз снимах на 21 май – отсреща се вижда чейндж бюро, а в близък план – двама възрастни, седнали на пейка в градинката да поотдъхнат на сянка.
Такива ми ти работи…
3 юни 2013
Коментари
