Славимир Генчев

Малцина днес знаят, че прочутият български скулптор проф. Иван Лазаров - автор на надгробния паметник на Димчо Дебелянов (1934) в Копривщица и на не по-малко известната пластика „Те победиха“ (1914), за която Йордан Йовков пише специално в своя рецензия за Общата художествена изложба през 1914 г. в София, а Сирак-Скитник я нарича “силен къс глина“,

е посветил много години от живота си, за да изучава живота на … мравките.
Ето какво пише за тази „слабост“ на гениалния карловец чл.-кореспондент  Васил Големански, доктор на биологическите науки: “Още през годините на най-активнвата си творческа дейност, когато създава и едни от най-вълнуващите си творби като скулптор – „На нож“, „Те победиха“, „Майка“имного други, Иван Лазаров е отделял много време да наблюдава и изучава и живата природа около себе си, да се удивлява и възхищава от нейната красота и хармония. Особено задълбочени, продължителни и точни са неговите наблюдения над живота и социалното поведение на мравките, които са го привличали и учудвали със своята сложна социална организация и поведение. Своите многогодишни наблюдения над живота и социалното поведение на различни видове мравки в собствената му градина и сред природата Иван Лазаров е записвал и систематизирал подробно и прецизно като истински професионалист. Когато човек чете неговите точни и живи описания на гнездата на мравките, на техните сложни и миниатюрни пътни „магистрали“, на храненето с „медена роса“ или „погребенията“ в мравешката колонишя, възниква неволното сравнение на нашия виден творец с известния френски природолюбител от 19. век Жан-Луи Фабр, на когото науката днес дължи едни от най-точните и подробни изследвания върху поведението и биологията на социалните насекоми.“
Проф. Лазаров е провеждал и различни остроумни експерименти, за да провери начина на реагиране на мравките, включил е в книгата си множество народни легенди, вярвания и поговорки за мравките, облягал се е в изводите си на други научни трудове.
Наблюденията си професорът е изложил под формата на кратки разкази към своя син арх. Стефан Лазаров, с когото имах честта да се запозная преди петнадесетина години и който всъщност ми разкри тази страна от живота и деятелността на професора.
С дъщеря му, която от много години живее в Швейцария, имам само кратка кореспонденция във връзка с моя статия, посветена на създаването на надгробния паметник на Дебелянов в Копривщица и публикувана във в. „Пулс“ през 1987 г.
Книгата на Иван Лазаров за мравките излезе през 2001 г. – почти половин век след неговата смърт през 1952 г. Триетажната му къща в София днес е музей, където е представена немалка част от творчеството му.
Музеят се намира недалеч от Художествената гимназия от същата страна на булеварда, който води от площада със статуята на патриарх Евтимий, известен сред народа като Попа, към Националния дворец на културата.

Откъс от книгата, в който се споменава писателят Йордан Йовков. Двамата много са се ценели взаимно като творци.

Дружески шарж от студенти на професора, публикуван в студентския вестник „Аджеба“.

И още един щрих към портрета на скулптора, който се е съпротивлявал срещу настъпващия комунизъм.

Още за скулптора:

http://slavimirgenchev1953.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/07/11/moite-fakulteti-prof-ivan-lazarov.781014