Славимир Генчев

Ловеч, 12 юни 2013 г., кв. „Вароша“

Въпреки че държавицата ни пак се тресе от напълно основателни масови протести, не мога да не споделя с приятелите си своите впечатления от две културни събития в Града на люляците – Ловеч. Първото събитие бе концертът на барда Милен Тотев, организиран в памет на големия руски поет и бард Булат Окуджава, отишъл си от този свят в една парижка болница на 12 юни 1997 г.

Концерт в памет на Булат Окуджава се провежда вече за четвърта поредна година в галерия „Вароша“ на Улицата на изкуствата в Ловеч, която галерия е собственост на бизнесмена и галерист Петко Игнатов – неслучайно г-н Игнатов бе един от инициаторите за възникването и все още е сред спонсорите на „БАРД ФЕСТ“ – Ловеч, който тази година ще се проведе за 13-ти пореден път. Впрочем, тъй като люляците вече са прецъфтели, спокойно мога да нарека Ловеч и град на липите, защото мирисът на липов цвят бе зашеметяващо упойващ, вероятно и заради излелите се и тук многобройни, краткотрайни и проливни дъждове – на 13-ти валя поне 10 (десет!) пъти, та чак р. Осъм преля и отнесе екстравагантната иначе Водна сцена, построена миналата година в близост до Покрития мост…

Проявата бе открита и водена от Николай Василев – началник на Военен клуб (Ловеч), офицер от резерва, но истински генерал от фронта и тила на културата и изобщо личност, често пъти „замесвана“ в многобройните културни събития в Ловеч.

Г-н Василев изрази съжаление, че този път галерия „Вароша“ е с празни бели стени (което със сигурност е седствие на кризата, която удари тежко много галерии в страната и драстично намали броя на туристите и купувачите). След като припомни накратко пред зрителите, дошли на концерта въпреки пореданата „порция“ дъжд, жизнения и творчески път на Булат Шалвович, г-н Василев даде думата на писателката д-р Наталия Матвеева – председателка на Руски клуб „Слънчев бряг“,

дошла специално за концерта. Тя изрази едновременно и голямото си учудване, и благодарността си за това, че в България е срещнала толкова много почитатели на творчеството на руския бард, каквито според нея – и особено сред младите поколения – дори в Русия вече нямало.
След това аз имах честта и удоволствието да изпълня своята песен „Балада за Булат Окуджава“, написана през юни месец 1997 г., а след нея и Булатовата „Песничка за Льонка Корольов“.

Милен Тотев продължи нататък концерта с песни на Булат Шалвович, поздравявайки с песен един или друг от присъстващите, а понякога и цялата публика, като обеща на някой седващ концерт да поздрави с песен поотделно всеки зрител, защото наистина заслужават поздравления всички, които с такова желание и готовност идват на концертите на Милен, за да чуят отново и отново тези толкова човечни, гениално прости и с дълбоки философски и житейски послания песни.

И вече никой не забелязваше, че стените на галерията са бели и пусти, защото пред очите ни оживяваха образите и картините от песните на Булат Окуджава.

Николай Василев ми връчи специална грамота за песента „Балада за Булат Окуджава“.

БАЛАДА ЗА БУЛАТ ОКУДЖАВА

В непоправимия Париж
животът продължава,
но всеки днес е духом нищ:
умира Окуджава.

В сърцето — 9 грама смърт.
И никаква отсрочка!
Нали го чака дълъг път
към верния Висоцки.

Отнесе синият тролей
небесния си пътник.
Дори свети Вартоломей
би ослепял отвътре.

Светът е станал чужд и друг,
а земният оркестър
прибра последния си звук,
надвит от нова песен.

Духът на Франсоа Вийон
тревожно се озърта.
Красавици от всеки дом
надничат — милосърдни.

Където и да ида днес,
света не си представям
без неговия нов адрес:
Вселена Окуджава.

Там търся Льонка Корольов
и вечното арбатство;
Надежда, Вяра и Любов
са винаги на място.

Догаря книжният войник.
Хвърчилото се върна.
И госпожа Победа с вик
венеца си захвърли.

Защо му провървя в смъртта,
а, госпожа Чужбина?
(О, пламенно прегръща тя,
ала обича мнимо).

Булат жадуваше с копнеж
да се помоли някому;
но в пръстите му бликна свещ,
за да подпали мрака.

От днеска Бог с една ръка
по малко ни въздава;
нали му завеща така
самият Окуджава.

Грамота бе връчена и на г-н Анатолий Анастасов – управител на лоби бара на хотел „Вароша“,

където концертът продължи с втора част – приятна изненада за всички и особено за мен, защото бях дошъл в Ловеч за представянето на сатирично-хумористичната ми книга „Славотерапия“.

И макар че по снимките достатъчно ясно личи, ще го кажа и словом: лоби барът на „Вароша“, стопанисван от Анатолий Анастасов, е много уютен, прибран и гостоприемен кът, изключително подходящ за акустични бардовски концерти.

На снимките горе: вляво – Наталья Матвеева, а вдясно – Теодор Тончев – уредник на музея на Васил Левски в Ловеч.

Илюзионистът Дани веднага ни показа няколко лесни за него, но изумителни за нас фокуса…

Георги Велев и Татяна Колева. Вдясно – Латинка Златна, небезизестна ловчанска поетеса

(Следва)