Славимир Генчев

Днес в ранния следобед в Княжеската градина в центъра на София се проведе протестен митинг на демократи антикомунисти и антифашисти пред паметника на съветската армия окупатор. Проявата бе напълно „регулярна“ и не бе във връзка със сегашните протести по простата причина, че разрешение от Столична община бе поискано още в края на месец май.

Но „всяко зло за добро“, защото съвпадението даде повод на активистите от Инициативната група за демонтиране на паметника на срама и лъжата да изразят възмущението си от последните действия на колониалното и подчинено на външни интереси и намеси лъжеекспертно промафиотско правителство.

Както каза и Иво Инджев в краткото си импровизирано слово, в което изрази общата ни позиция, българските будни граждани и особено младите хора, протестиращи пред сградата на Министерския съвет и другаде, трябва да започват протестите си именно оттук, от Княжеската градина и от паметника на съветския окупатор. Причината е ясна и проста: чудовищният момумент и фигуралните композиции около и пред него са символ на комунизма и на неговите престъпления срещу България; всичко, което става в държавата ни от 9.9. 1944 г. до днес, е плод на съветската окупация и на престъпното управление на БКП като инструмент на болшевишкия тоталитаризъм. Така че връзката е не просто топла, а гореща. И днес България е в плен на руската мечешка прегръдка, и днес „полутиците“ и „държавниците“ й, произлизащи от средите на БКП, ДС и другите служби и креатури на болшевизма, държат България в плен на наглите и безсрамни руски геополитически интереси, които нямат нищо общо с руския народ и с неговата творческа интелигенция, пред чиято култура и изкуство ние се прекланяме.

Сред присъстващите имаше и представители на сирийската опозиция в България - Азхар Аломар и Мохамед, които подкрепят нашата инициатива, както и ние тяхната борба срещу режима на Башар Асад, защото нашите две страни страдат от руската самодържавна геополитика.

Вдясно: Азхар Аломар

Разбира се, от всяко нещо има полза. Както казва старият Хегел: „Всичко действително е рационално.“ Защото от паметника на съветската армия има и полза: първо, той прави сянка на онези, които протестират в жегата срещу неговото нежелано присъствие в центъра на европейската столица София и стърчи по-високо от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, което би трябвало да е обида за всеки българин, да не говорим за т. нар. левичарска антилигенция, която подвива опашка в очакване на своето рабско рублофилско подаяние; второ, проявите на Инициативната група са и повод за бистрене на политиката на чаша студена бира в близкото заведение, което, от своя страна, прави малко по-голям оборот от обичайното; трето, съвпадението на датата на проявата с другите граждански протести доведе до съвсем естествено продължение – включване на Инициативната група и всички, които я подкрепят, във вснеродниия мирен бунт.

Дето се вика, всяко нещо има и своите добри страни, но ние с удоволствие ще ви ги върнем, друзья.

И така: вдигайте си паметника с цирковия атлет, позирал за фигурата на солдата с шпагина, както и чуковете и не забравяйте сърповете, както уместно добавя един от активистите на групата – Георги Чунчуков от Добрич.