Славимир Генчев

Драги Еди, пиша ти отново отворено писмо, както ти бях писал по повод гладната ти стачка за оставката на президента Желю Желев. Пръв го прочете Любо Лачански и веднага отърча да го носи във в. „Демокрация“. Но пътем го показал на Асен Агов, та вместо да излезе в новия брой на вестника, откъси от писмото прозвучаха на големия митинг, организиран същия следобед в твоя подкрепа.
Вероятно си забравил (минаха години оттогава!), но в писмото си те призовавах да не си жертваш здравето и живота заради Желювото предателство.
Обаче в откъсите, които Асен Агов тогава прескочи, ти посочвах и друга причина: че не си струва да се превръщаш в зкупителна жертва заради нахлуващите по това време интересчии, които ставаха седесари не заради синята идея, а заради материални облаги. (Те станаха повод – и впоследстиве като клиентелисти – затвърдиха у много хора представата, че СДС значи Стани Да Седна. Да, те постигнаха своето: изтъкаха си платното, ритнаха кросното, но и отблъснаха хиляди наши привърженици.)
Сега също те призовавам да прекратиш стачката – и по здравословни, и по политически причини. Не си здрав и без това, а ситуацията е такава, че има голям шанс протестът да принуди сегашната власт да се откаже от упражняването й и да приеме само належащи промени в Избирателния кодекс, които да гарантират по-честен и прозрачен изборен процес. Тогава ще вървим към нови избори и „каквото сабя покаже“.

Твой стар приятел и колега
Славимир Генчев