Славимир Генчев

„Когато всички знаят, никой не може да направи нищо.“
Гай Славий Прегракх

Тази сутрин (30 юни 2013 г.) в предаването на Люба Кулезич по Нова телевизия закоравелият комунистически скудоумец Костадин Чакъров за пореден път наговори познатите глупости за прехода, сред които и за масови уволнения на комунисти в самото му начало. И то на: умни, образовани, талантливи, гениални! Ей, безмозъчни! Я си спомнете какви структури имаше, какви институти, развойни бази, комитети и всякакви шменти-капели и ментета! И навяскъде се преливаше от пусто в празно, и ако е имало нещо по-читаво и свястно, то биваше удавяно в блатото  на бездарието и посредствеността. Както бе казал Йосиф Сърчаджиев, „защо да се засилва човек да прескочи два метра, когато летвата е на 30 сантиметра?“

Глупостта на Чакъров ми дава добър повод да кажа няколко думи за тази спекулация (на която впрочем се поддават и до днес мнозина – и то не само леви, но и десни люде) – вишето (sic!) образование, което Партията насърчаваше и раздаваше на калпак, за да отчита „успехи“ според поредния си безмозъчен критерий, назоваван ни повече, ни по-малко така: „В България има най-много висшисти на глава от населението“.

Няма да се разпростирам надълго и нашироко в многословна аргументация относно кавичките, в които поставям всички тези партийно-несъстоятелни твърдения за „образоваността“ на „народа“. Само кръгъл глупак би могъл да ги приеме за чиста монета и фактът, че мнозина ги приемат така, никак не говори в полза на… образованието. Преди 9.9. 1944 г. образованието е било блестящо и е подготвяло за специалисти наистина отличаващи се в интелектуално отношение деца. От село е можел да излезе и да иде да учи (учат )само най-способното и будно дете, избрани главно от даскала и попа и често пъти против волята на бащата, който е предпочитал да има работна ръка на нивата, нежели някоя „учена глава“. Или някой, който неистово е искал да знае – вижте само примерите с Хр. Г. Данов и Алипия Влайков. И това е било желязно правило.

Но нали за простите комунисти „сичко е лесно и просто“ та след като вземат на хората земите и инвентара и ги натикват в ТКЗС-та, като същевременно по съветско-болшевишки образец подхващат безумната и разорителна за страната, народа и природата индустриализация, тогава те подхващат и масовата си образователна индустриализация, която доведе до това лъжливо псевдокритерийче, наречено „най-много…….. на глава от населението“.

Има една хубава мисъл на Василий Шукшин, която гласи: „Какво спечелихме от социализма? Загубихме една опитна доячка на село, а „спечелихме“ една намръщена продавачка в града.“

Както се вижда, тази тенденция продължава и до днес, и то още по-деформирана и зловеща, като се вземат предвид многото университети, съмнителните хабилитирани преподаватели, възможностите да се купуват дипломи и т.н. А това е допустимо не заради друго, а заради изначалната – още от времето на цоциализма – леснота и простота не толкова за получаването, колкото за „вземането“ на диплома, и то не само за висше образование. Я си спомнете привилегиите за активни борци, връзкарството, ходатайствата и всякакви други втори и трети начини „нашето“ чедо да не остане прост работник или селянин, ами да иде у градо и да стане човек. И естествено – в  първите редици на „станалите хора“ биваха друзьята от отряда и Партията! Тази грозна и чудовищна тенденция доведе до плачевната ситуация всеки да вади диплома – и даже дипломи, – а да не може да пише грамотно. Което е невъзможно, ако наистина си образован. Като си помисля само за поговорката: „Учи, за да не работиш!“ Или: „Вземи една диплома там, пък няма да работиш по специалността!“ И знам стотици такива примери. А те са хиляди и милиони.

Кой обаче от нас е тестван в истински и безкомпромисни пазарни условия (не лъжливи като нашенските), формирани в течение на десетилетия в страните, където не е имало комунизъм и не са безчинствали скудоумни комунисти?

Помня как си късаха учителите и учителките нервите с тъпанарите от класа – и как накрая им пишеха тройки, защото имаше „критерий“ за „успеваемост“, според който те биваха виновни, че учениците не знаят. Ето така соцобразованието се плъзгаше по наклонената плоскост. Като добавим и разни други форми на „обучение“ – Рабфак, ПУЦ, МУЦ и ГУЦ, картината става още по-страшна.

И после всеки си намираше някъде „работа“, за да си клати краката и да взема на първо число – аванс, а на 15-то – запата. Но работата не пада нито от Марс, нито от Маркс. Скритата безработица беше и остава комунистически патент. Един известен поет написа поема за енергията от клатенето на краката и как може тя да се употребява в полза на икономиката, а друг – за необходимостта чиновниците да не ходят на работа, а да им се плаща да си стоят вкъщи, защото така ще излезе по-евтино на държавата… Чели сте ги, предполагам.

Затова като чуя думата „професионалист“ или „експерт“, много внимавам в картинката. Защото очевидно сме държавата с най-много професионалисти и експерти на глава от населението. А това не говори никак добре за страната, ако ме разбирате правилно.

П.С. Казано на марксистко-ленински език, „надстройката премаза базата“. Защото няма икономика, която да издържи на толкова много „дипломи“. И този процес не е спрял, само дето е изпълнен с ново, „демократично“ съдържание. Лично аз и това имам предвид, когато казвам, че комунизмът продължава да съществува.