На 16.07. през 1951 г. на преситения с бестселъри книжен пазар в САЩ излиза една от най-четените и преиздавани англоезични книги в света – „Спасителят в ръжта“ от Джером Д. Селинджър. Тя и до днес е сред книгите, които са четат на един дъх, стига човек да прелисти първата страница.
Аз я прочетох в началото на 70-те години на миналия век, защото първото издание беше от 1973 г., ако не се лъжа. Може да е имало и по-ранни.
Не разполагам с него, защото бях взел романа или от приятели, или от библиотека. „Спаситялт…. “ така ме порази, че прочетох романа още веднъж тогава, а в по-късни години го препрочитах или поне прелиствах, за да потърся любими откъси и изрази.
Необикновеният, почти жаргонен език, е първото, което привлича вниманието; този език е ключът към естествеността на повествовението (и неговото възприемане от читателя), което следваше перипетиите на една абсолютно правдоподобна история, уморила Холдън Колфийлд до смърт, както той самият твърди, но не и читалите от моето и следващите поколения, за които романът беше настолна книга.
Второто важно нещо е „припознаването“ в Холдън на всеки млад човек, независимо от „обществено-политическия строй“, в който живее. За родната комунистическа пропаганда романът бе удобен като изобличител на двойните стандарти, на лъжливия обществен морал, на нерядко неискрените вазимоотношения между хората и между възрастни и подрастващи, на лицемерието и на много други “язви“, характерни за „загниващото буржоазно общесто“; но тези обвинения с пълна сила можеха да се приложат и към социализма, така че критиката не само „не минаваше“, но вършеше работа с обратен знак - лесното възприемане на подобен личностен конфликт (вътрешен и външен) показваше, че душевността на Холдън е твърде сходна с душевността на неговите съвременници и връстници и от другата страна на Желязната завеса.
Може би затова само първото издание на „Спасителят в ръжта“ бе „сериозно“, като за възрастни, докато през следващите години романът излизаше в поредицата „Четиво за юноши“.
Снимката долу е на третото издание от 1978 г. на издателство „Отечество“ (специализирано за детско-юношеска литература) в превод на Надя Сотирова.
Или според издателите „Спасителят…“ е „изгърмял“ евентуалната си възпитателна си роля спрямо по-закъснели читатели, наближаващи средната възраст, и може да послужи като личностен, житейски, философски и какъвто още искате ориентир само на тепърва навлизащия в живота млад човек?
Както и да е!
“Както и да е, аз все си представям малки деца да си играят на някаква игра в една голяма нива с ръж. Хиляди деца, а наоколо няма никой – никой голям човек, искам да кажа – освен мене. А аз стоя на ръба на някаква шеметна пропаст. И каква ми е работата? Да спасявам всяко дете, което тръгне към пропастта – искам да кажа, ако то се е затичало и не вижда накъде отива, аз да изляза отнякъде и да го спася.
Ето, това бих правил по цял ден. Просто ми се иска да бъда спасителят в ръжта. Знам, че е лудост, но ей на, това е единственото нещо, което наистина ми се иска да бъда.”
……………………….
Разказът на Холдън завършва с призив да не се разказва тази история. „Не разказвайте никому нищо. Разкажете ли, ще ви стане мъчно на всички“.
Очевидно е така. Особено днес, когато пропастите са навсякъде около нас, а никъде няма спасители, които да ни предупреждават за невидимите опасности - и не само децата, но и възрастните.
Едно ново издание на „Спасителят в ръжта“ май трябва отново да бъде “като за възрастни“?
23 март 2012
Коментари
