Барабаните на съдбата. Но за кого бият барабаните?

Разстановката започва. Зад загражденията застават полицай до полицая, мила моя майно льо. И тук-там по някоя и друга полицайка – за разнообразие. Но няма лошо – те се държат много прилично.

Ще бъда лош пророк: протестите няма да успеят, защото твърде много достопочтени дами и господа в политическото си чистофайничество (плод на некои конспиративни съображения, честолюбиви (само)заблуди и безчет чисто субективни първопричини) стигнаха дотам, щото бавно и полека се превърнаха в … другарки и другари, чийто нестроен общ хор с комунистите мощно пее една и съща нелепа песен.
Познавам стопроцентови комунисти, които са безкрайно доволни от това; те потриват ръчички седмици наред, гледайки сеир по телевизиите. А сеирът е голям!
Но проблемът е, че политически тази обща комунисто-“демократска“ позиция не допринася нищо за демократите, демокрацията и България, а обслужва чудесно интересите на комунистите, червената олигархия и Русия и затвърждава орешарите на трона. Последните много добре виждат това и го използват до последния грам.
По-скоро рано, отколкото късно, някои новопокръстени друзья ще разберат що е полицейска държава и има ли почва у нас.
Съжале боку, но сте предупредени.

Иде нашенското шествие!

13 юли 2013 Коментари

Вашият коментар: