Славимир Генчев

През 2011 г. покрай петгодишнината от кончината на баща ни със сестра ми решихме да погледнем и гробовете (чието разположение й бе известно) на някои прочути български писатели, артисти, общественици, революционери и прочие народни деятели.

Предполагахме, че състоянието им – меко казано – няма да е особено добро по ред субективни, обективни и неопределими причини, но очакванията ни бяха надминати – и в добрия, и в лошия смисъл на думата. Ето защо си позволих да използвам в заглавието подобен оксиморон – патриотичен нихилизъм….. ))))

Помните ли талантливия илюстратор на множество детски книжки, сред които бяха „Сватбата на Червенушко“ (от Елин Пелин, чийто гроб е недалеч от неговия) и „Работна мецана“ – Вадим Лазаркевич?

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D

Тук лежат тленните останки на големия Димчов приятел и голям наш лирик Николай Лилиев.

Малко известният днес Николай Марангозов

Гробът на Николай Масалитинов – режисьор с огромни заслуги за развитието на българския театър.

Основатели и видни дейци на Вътрешната македоно-одринска революционна организация – Борис Сарафов и Гьорче Петров

Необикновено продуктивният, разнообразен и сладкодумен Стилиян Чилингиров, бил някога председател на Съюза на българските писатели и на Съюза на народните читалища, написал най-пълната и може би единствена по рода си история на българските читалища от всички краища на България – Мизия, Тракия, Македония.

Непокорният Ламар

Двама вълшебници на словото и на творчеството за деца – Ран Босилек и Веса Паспалеева

Учителка по история „измива срама от челото“

Неотразимият професор Александър Балабанов

Един артист сред писателите

Авторът на „Нощем с белите коне“, „Бариерата“, „Сините пеперуди“…

Пролетарският поет Димитър Полянов, забравен сякаш и от своите…

Баща и син Петко и Пенчо Славейкови. Наблизо са и гробовете на другите синове на народния поет и учител – Иван и Христо.

Площад

Букинистите вдигат стан,
а клошарите -
шум за нищо.
Виж, Славейковците едвам
се стърпяват
да не пропишат.

Дядо Петко – за „тоз народ“,
дето не е народ,
а мърша;
а пък Пенчо -
надут и горд,
що фасулковци би попържал….

Има мисъл,
а няма кръг.
Има кръгове,
но са други.
Днес другарят е станал вълк.
Днес човекът е тикнат в ъгъл.

Колелото се превъртя,
но полегна встрани от друма.
Дядо Петко присви уста,
а пък Пенчо прибра бастуна.

Който нямаше,
пак не взе.
Който имаше,
пак е алчен.
Сред забързаните нозе
гладни гълъби дирят плячка.

Скрих славейковски кратък стих
като болка от стара рана:
само който е ял трохи,
може гълъби да нахрани.

——————————

Изкусникът Петко Ю. Тодоров от кръга „Мисъл“, автор на „Идилии“ и „Змейова сватба“, братът на Яворовата Мина….

Провъзгласената за най-голяма българска поетеса Елисавета  Багряна. Двайсет години след нейната кончина окаяното състояние на гроба й днес е показателни за разминаването между думи и дела.

Певецът на българското село Елин Пелин, комуто принадлежат думите за гения на завистта като типичен български гений…

Завършвам този необичаен репортаж с гроба на големия син на България Димитър Талев, за когото в Македония се мълчи дълбоко, а у нас се говори рядко. 

Но точно тук се състоя една много интересна среща с нестандартна личност – учителката по история Татяна Ваклинова, доброволка по поддържането и „наглеждането“ на тези паметници. Заварихме я да почиства гроба на Талев.

След като стана ясно, че нито тя, нито ние сме роднини на някого от великите – повече или по-малко – мъртъвци, спящи тук вечния си сън, а сме само почитатели и ценители, Татяна обясни, че е организирала група свои приятелки в обществото „Демир Хисар“ (по името на гръцкия град, в чийто покрайнини загива Димчо Дебелянов през 1916 г.), които имат намерение не само да поддържат гробовете, но и да създадат сайт, посветен на тази част от гробищния парк.
В него ще се постараят да публикуват – след събирането на необходимия и възможно да бъде събран – снимков и документален материал за погребаните тук творци и за историята на вечната обител на всекиго от тях.
Впрочем, Татяна сподели, че е присъствала на Димчовата вечер в Копривщица на 13 май и се сети за моето скромно участие в нея. Подари ми първата си стихосбирка, от което ви предлагам едно стихотворение.

Обаче инициативата на Татяна и нейните приятелки предизвиква съпротива и ревност както от страна на гробищната управа, така и на мургавия контингент, завладял не от вчера Централните софийски гробища, който със знанието и затварянето на очи на много и различни власти и институции упражнява негласен рекет над близките на погребаните тук, изразяващ се в обещания за опазване и поддържане на гробовете срещу скромно заплащане; в противен случай на гробовете им се случват разни неща….
—————————————————-
Няма да се впускам в големи „народопатологични“ обобщения за патриотизъм, нихилизъм, непукизъм, за промени в ценностната ни система и в отношението ни към историята и големите ни личности, тъй като, както се казва, „на съда всичко е ясно – да влезе убитият“.
Искам само да изразя възхищението си от думите
и най-вече от делата на тази никому неизвестна българска учителка, която (понеже имала повече време през лятната ваканция, моля ви се!) по своя воля, желание и чувство за дълг се опитва да направи със свои сили и средства онова, което всъщност би трявало да е поне малка грижа на държавата и обществото в лицето на родолюбиви организации, фондации, творчески съюзи и т. н., ако не е на най-близките роднини и родственици на погребаните тук творци и деятели, с които иначе се гордеем (е, с повечето от тях) и често цитираме в изблик на патриотични и други чувства.
Защото това е чисто българска и, както би рекъл бай Петко, народна работа.
Особено след сломяването на жестокостта му….