Славимир Генчев

АМПЛОА

В тази драма по правило
всеки има стена.
Всяка роля
е главна,
ако струва сама.

Кой излиза на сцената,
за да бъде отпред?
Есенното броене
не е мой мироглед.

Нека друг компенсира
идеал с урожай;
все едно да избираш
между Авел и Каин…

Който не се скатава,
сам си е драматург:
същият не остава,
но и не става друг.

Стига му амплоато
да играе почтено
думата на стената,
дето гръмва навреме.

КРАТКО ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Не търся утеха в риторичния патос,
просто виждам интригата:
ако интелигентните бяха богати,
кой щеше да чете книгите?

В думите вярвам, а не на думи,
вярвам в човека, а не на хора,
вярвам на прицела, а не в куршумите,
вярвам на притчи, а не в истории.

Именно тези, които казват
да не се вземаме на сериозно,
най-много от истината се пазят
и животът им е стена от пози.

Виждам още, че истинският живот
няма нужда от грим и димки.
Не е толкова важно какво –
по-важното е кой има.

Какво е много, какво е малко,
къса или дълга ни е веригата?
Моето определение е като залък:
имам само това, което ми стига.

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=318&WorkID=17839&Level=1