Славимир Генчев

И традицията цяла, и нововеденията успешни….

Тринадесетото издание на Бардфест Ловеч 2013 бе едновременно традиционен и различен, което може би най подхожда на събитие с „фатален“ пореден номер. Погледнат като културно събитие, фестът доказа своята жизнеспособност не просто поради някаква инерция, а защото вече е необходимост за ловчанската общественост и истинска културна марка за града. Да се стигне до такъв етап в живота на подобна традициона проява не е лесно в днешно време. Този факт бе отбелязан и в поздравителния адрес от министъра на културата г-н Петър Стоянович, и в словата на кмета на Община Ловеч г-н Минчо Казанджиев при откриването на проявата и на областния управител г-н Милко Недялков. Затова не бе случайно, че Община Ловеч бе наградена от Министерството на културата именно заради положените усилия фестивалът на поетите с китара да се утвърди, развие и устои през годините. Плакетът бе връчен на директора на дирекция „Образование, култура и младежки дейност“ Димитрина Дренска от областния управител Милко Недялков. (По принцип този плакет се връчва на бардове с голям принос към утвърждаването и популяризирането на бардовското изкуство). Може би и затова Тринадесетият Бардфест бе стопроцентово бардовски като участие и съдържание.

Снимка: Ловеч медия

Още при възникването си по идея на барда интерпретатор на песните на Булат Окуджава – Милен Тотев, и неколцина негови съмишленици, фестивалът винаги е бил подкрепян от Община Ловеч и от много други културни институции, граждански организации и отделни личности, чийто списък е дълъг и показателен за интереса на широката ловчанска общественост към бардовското изкуство. Тази награда на Министреството на културата за Община Ловеч е високо признание и за общината, и за всички радетели с принос за дългия и плодотворен живот на проявата.
Както вече споменах, Бардфест Ловеч 2013 бе открит на 5 септември от кмета Минчо Казанджиев, който в приветственото си слово към участниците, организаторите и публиката не пропусна да ги поздрави с предстоящия Ден на Съединението – 6 септември, и  да подчертае, че смисълът и примерът на съединистката идея са актуални и още по-нужни в днешните времена.

Приятна изненада бе връчването на почетна грамота на г-н Казанджиев от представителката на руски клуб „Слънчев бряг“ Наталья Матвеева за утвърждаването на фестивала. Това е наистина заслужено признание от страна като Русия, където бардовското изкуство е на голяма художествена висота и се радва на особена почит – нещо, което не се нужае от доказатества.

—–

Същевремно някои промени в регламента и организацията на самото събитие, изразяващи се например в отделни концерти на дуетите и индивидуалните изпълнители, без да става дума за някакво противопоставяне между тях, показва намерението на организаторите (това са г-жа Дренска и Доротея Динкова, която бе и водеща на проявата)

да обогатят и доразвият досегашния традиционен формат. (Тук ще вметна, че на юбилейния десети Бардфест форматът също бе различен – тогава се състоя само един лауреатски концерт на награждаваните до момента изпълнители.) Така че е ясно, че фестивалът ще претърпи може би и други промени, които няма да се отразят на същността му – да бъде бардовски, а само все повече ще я подчертават. А когато има и достатъчно средства, предполагам, че ще се увеличи и броят на участниците, както е било  при по-раншни издания.
В рамките на Бардфеста час преди неговото откриване в КДК- Ловеч, се състоя представяне на поета Лъчезар Еленков. Събитието бе открито от секретаря на клуба г-жа Жанина Илиева. Разноликото творчество на автора бе представено по оригинален начин от поета, родом от Ловеч, Венцислав Пейков. Участие с песни на Булат Окуджава в предизвикалото голям интерес събитие изпълни бардът Милен Тотев. Г-н Еленков прочете свои стари и нови стихотворения от различни периоди и не пропусна да разкаже за своите лични срещи и разговори с Булат Шалвович. Това обстоятелство е показателно за присъствието на поета в проявата на бардовете, а редакцията на вестник „Моята вяра“, на който той е главен редактор, връчва редовно своя награда на бард, участващ във фестивала. (Тази година отличието бе за чудесната изпълнителка от Айтос Татяна Йотова)

Тази година Бардфестът се проведе в обширния и чудесно аранжиран вътрешен двор на хотел „Вароша“-Ловеч „, намиращ се в непосредствена близост до символа на Ловеч  - Покрития мост, в старата част на града, където, впрочем, и бяха настанени участниците. Това също е част от промените, които не „засягат“ традицията, но много улесняват всички, ангажирани с фестивала.
В концертната програма през първата вечер се включиха Милен Тотев и дуетите „Морски струни” – Живка Митова и Иван Ненков, „Келтик” – Геновева Цандева и Бойчо Иванов, и „Ире“ - Ирина Жекова  и Шарли Дален (Франция). Те са достатъмно известни и на ловчанската публика, и на широк кръг ценител от страната, а за „Ире“ само ще кажа, че бяха участници на Бардфеста през 2009 г. и още тогава плениха всички с оригиналните си изпълнения с неподражаеми аранжименти на български народни песни, както и на собствени композиции и кавъри на известни музикални творби. Ирина е родом от Ловеч. Двамата живеят във Франция и са успели да се наложат със своя изпълнителски стил в една висококонкурентна и придирчива музикална среда, каквато безспорно е френската.
На следващия ден – 6 септември, в лоби-бара на хотел „Вароша“ се състоя представянето на моята стихосбирка „На 60 стихотворения“, ето защо ще се въздържа от повече подробности. Все пак не мога да не спомена, че книгата бе представена от Милен Тотев, и то едновременно както много кратко, така и много съдържателно. Ето неговото слово, цитирано дословно: „Славимир Генчев на 60 стихотворения“ е четвърта стихосбирка и общо пета книга – заедно със „Славотерапия“, която вече имаше своя премиера в Ловеч, в КДК, – на Слави. Предишните са: „Перо от огъня“, „Черна кутия“ и „Цветоглед“, излязла през 2005 г. Новата стихосбирка от една страна е юбилейна, от друга страна е нормално след пауза от 8 години Славимир да представи на приятели, колеги и любители на поезията „нова продукция“. По негова собствена традиция в новата стихосбирка няма включени стихотворения от предишните книги, както понякога мнозина автори правят, защото очевидно той има достатъчно нови стихотворения. Слави е изградил през годините свой собствен разпознаваем стил, който се характеризира с изчистен изказ, философска дълбочина и афористичност – нещо, което той напоследък демонстрира със стотиците си слафоризми, славиози и слафове, разпространявани в Интернет. В стихосбирката са включени и стихотворения, които Слави е направил на песни, а по едно от тях – „Любовта не си търси вратички“ – чудесна песен е написал Красимир Първанов.“
След това фестивалната програма продължи във вътрешния двор на хотел „Вароша“ с изпълнения на Татяна Йотова от Айтос, Александър Кузнецов от Русия, Антон Костадинов от София, Светлана Йонкова от София, Наталья Барабанщикова от Молдова, Емил Ангелов от Бургас и Славимир Генчев от София.
След кратка пауза бяхоа обявени имената на наградените. Тук ще цитирам „Ловеч медия“, която първа съобщи за събитието: http://www.lovechmedia.com/news/mladijat_talant_anton_kostadinov_specheli_nagradata_na_obshhinata_na_bardfest_lovech_2013/2013-09-07-269
Наградените бардове изпълниха по още една песен. По една песен изпълниха и гореспоменатите дуети. Ще отбележа и интересното хрумване на организаторите да бъде прочетено и по едно стихотворение от участници във фестивала, които не присъстваха на това негово издание, но са участвали редовно през годините. Чухме творби от Красимир Кунчев, Димитър Христов, Вълко мишев, както и от Татяна Йотова и Светлана Йонкова. Те бяха прочетени от водещата г-жа Доротея Динкова. Да не пропусна да спомена и добрата работа на озвучителя Петър Недялков, особено през втората вечер, както споделиха онези от участвиците, които са по-запознати с тази сложна материя.
Тъй като в момента нямам възможност да навлизам в по-големи подробности по отношение на общата оценка за Бардфест Ловеч 2013, запазвам си правото на по-късен етап да споделя своето мнение. Надявам се това да направят и участниците, и организаторите, и зрителите, разбира се. Според мен в такъв (или подобен) формат фестивалът преминава по-стегнато и по-малко уморително и за организаторите, и за участниците, и за публиката, като не се губи откъм разнообразие и стилове, макар че „колкото бардове – толкова стилове и постижения“, както е добре известно. Съдейки по спонтанните реакции на публиката, мога да кажа само, че художественото представяне на участниците бе повече от успешно. И най-важното – получи се необикновеният, неподправен и неподдаващ се на описание фестивален дух, който не може да се имитира…

Извинявам се за евентуални грешки и пропуски, но тази нощ пътувам за морето и нямам повече време за оглаждане на текста. Надявам се на отзиви, мнения, допълнения, препоръки.
Ето и малко от моите снимки, без да е спазена хронологията на съответните изпълениня.