Скалите са осеяни с безброй шупли, дупки, грапавини с остри като пирони ръбове. Затова съм седнал като на тръни, а и „ято“ оси ме изучаваше усилено, докато „царувах“ на тази скала, която бележи края на сушата в Царево…
Залив, наподобяващ казан, издълбан от вълните във варовиковата скала. Водата – до коляно и топла, дъното – меко като памук, а бреговете – отвесни и бодливи като таралеж. Едвам успях да сляза долу и да изляза после.
