Начало » А. Дневник: репортажи, интервюта, анализи » ДС: секс, лъжи и кал по Любомир Далчев

„Версията, че шофьор-сътрудникът на скулптора Любомир Далчев е бил любовник на жена му,  бе потвърдена от донесенията на агент в расо. След като беше официално оповестено, че 11 митрополити са били сътрудници на държавна сигурност, излязоха наяве и донесенията на един от най-активните сред тях – Видинският Дометиан. Той е работил усърдно за Първо главно управление – външното разузнаване, за Трето – военното контраразузнаване и Шесто – борбата с идеологическата диверсия и противодържавните прояви.След като е бил осем години Главен секретар на светия синод, епископ Дометиан по препоръка на Държавна сигурност е изпратен да оглави  през 1979 година Акронската епархия в САЩ.

Бягството е замислено от съпругата му Ана, която също е скулптурка и негова студентка, но моторът на действията е Петър Петров – също студент от художествената академия и още от тогава любовник на Ана. Далчев няма мотив за бягството – той е на 77 години, властта му е дала у нас всичко: член на БКП, герой на социалистическия труд, лауреат на Димитровска награда, вози се в мерцедес, има сътрудник и шофьор / въпросният Петър Петров/, негови произведения са в най-големите европейски галерии…Мотив обаче има любовникът Петров – баща му е съден от Народния съд и той ненавижда комунистическото управление. Планът е кроен повече от десетилетие – Ана да стане съпруга на професора, а те ще продължават да се чукат и в удобен момент да го използват като ракета носител, която да ги изведе извън социалистическата орбита.“

http://sseverin.com/%D0%B0%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D1%82-%D0%B2-%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%BE-%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B8%D1%88%D0%BE%D1%84%D1%8C%D0%BE%D1%80%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D1%87/

Тези и други твърдения твърде охотно, жълтообразно и ченгесарско-откровено поднесени намираме в блога на журналиста Стефан Северин, където той, впрочем, доста самодоволно парадира с високия си граждански морал, будна съвест и непримирима позиция. Когато в кореспонденцията си с уличеното за любовник на съпругата на Любомир Далчев лице – а именно Петър Атанасов, наричан „шофьора“ на Майстора – споменах тези „версии“ за тяхното бягство, набеденият Петър ми отговори по следния начин:

„Духовното унищожение на Далчев не спира и сега, с поръчаната от Мирчо Спасов дезинформация, че Далчев тръгнал да шашне света и да се налапа с пари, и че изнесъл с три тира скулптурите си, а Далчева взела цялата си покъщнина. Няма и логика. Ако е имало любовна история, защо трябва да бягаме в чужбина, и то заедно с Далчев, когато официално се твърди, че Далчев уж имал всичко. В САЩ не дават никаква помощ на емигрантите. На всички ни беше известно, че пътят на емигранта е много труден и най-често неуспешен. А и като този на Георги Марков бе трагичен. Далчев никой не можеше да го накара да прави каквото и да е. Истината е, че Мирчо Спасов го прокуди с яростта си на чекист. Може би това бе заговор на някои, за да злепоставят Людмила Живкова, която изглежда имаше положително отношение към Далчев, но имаше и немалко неприятели. Нямам никакво понятие за вътрешните партийни борби. Любовната история бе изнамерена сега от Димитър Бакалов, който твърди, че Далчев бил подслушван. Съвсем не е вярно, че съм могъл да бъда насаме с Далчева в хотела. Бакалов ни държеше като в казарма под строй за храна и спане и не позволяваше никой да напуска паметника. Трябваше да се направи в изключително кратък срок, след като бе спрян за 5 години, защото Далчев от партизански паметник го бе превърнал в тракийска могила. Историята на Бакалов е добавена в отговор на моето съобщение за връзката между загубването на съзнание на Далчев и посещението на агентите Опълченски и архимандрит Дометиан-Добрев в дома на Далчев, за да бъда злепоставен като свидетел.  Но не намирам причина сега да се занимаваме с тази история и да я раздухваме. Не е само Бакалов. Агентът на ДС Ивайло Мирчев като председател на СБХ също имаше отрицателно отношение към Далчев, но не е само той. За разлика от тях други хора в партията имаха и имат положително отношение към Далчев. Далчев винаги е бил спорен. А той не се интересуваше от никакви партии, леви или десни, Изток или Запад.

Историята на Стефан Северин и Димитър Бакалов за Далчев ми прилича на детска игра, когато момчетата са се събрали да си мерят пишките. Толкова им е мозъкът да се занимават с едно голямо изкуство и един голям творец. Жалко, че Северин се смята за журналист. Колкото до Бакалов, той е известен като касапин на партията и е закопал немалко хора. От него не може да се очаква каквото и да отношение към изкуството. За мен техните глупости са без всякакво значение. Толкова са прозрачни. Ако ги ровим, само лоша миризма ще излезе.“

………………………………………….

Малко за Братската могила в Пловдив, което потвърждава думите на Петър Атанасов за Голямото социалистическо бързане:

„Още през 1955 година започнала историята на Братската могила в Пловдив. Градският народен съвет, както тогава се наричала общината, обявил конкурс за място на мемориала. Първо му отредили територията върху Небет тепе. Конкурсът спечелили арх. Шинков и арх. Матей Матеев. Не станало. След 4 години „отгоре“ пак се присетили за паметника, но кандидати не се намерили и след още 4 – през 1968 година, най-сетне конкурсът станал и бил избран колективът, в който после се включил и Любомир Далчев. Направен бил първо техническият проект, а през 71-ва година почнали и същинските работи. До 74-та всичко трябвало да бъде готово, както и станало. Лично тогавашният пръв държавен и партиен ръководител на тоталитарната държава Тодор Живков дошъл да пререже лентата на 9 септември послучай 30-годишнината от тачената в онези времена така наречена Деветосептемврийска революция.
Много се бързало да се спазят сроковете, затова и проектът останал незавършен – трябвало да има и художествено осветление, и музикално озвучаване.“

http://zdravko-dimitrov.eu/zdravko/index.php?option=com_content&view=article&id=301%3Ap-&Itemid=37

…………………………………………….

Вижте колко елементарно е разсъждението на Северин: нямало логика да бяга Далчев на Запад, защото в България притежавал всичко! Кое всичко, другарю, щом гений като Далчев няма достатъчно творческа свобода? Това е „дреболия“, която комунистът – този доброволен роб на схеми, щампи и указания – никога няма да разбере, защото той разсъждава със стомаха, с еснафската си дребна душичка, с класово-партийните си инстинкти. По същия начин очернят днес и Георги Марков – с принадлежност към ловната дружинка на Тато и ДС! Но нищо от това не е вярно, разбира се…

Тази прясна клюкарска история-истерия още веднъж показва колко ограничени и прости са българските комунисти! Няма по-големи говеда от тях и няма никога да има – по цял свят. Въобще не ги е еня за нищо и за нула време могат да съчинят окалваща човека история, само и само да го принизят до своите представи за света и хората (матряла), до низките страсти на тълпата и до самите себе си. Без значение дали става въпрос за титан като Любомир Далчев – скулптор от световна величина, сравняван с Роден от  друго светило в българското пластично изкуство като проф. Иван Лазаров (както свидетелства моя позната, която като дете е контактувала със семейството му), било за да угодят на Партията и на нейните цървули-ръководители, било за отмъщение, било от чиста завист и злоба. Или пък – всичко това заедно? Най-паче да…

Любомир Далчев не е искал и никой не е могъл да го накара да създаде „скулптури“ като „Георги Димитров сред бригадири“, „Рабфак“ и „Към ТКЗС“….

Съпругата на Майстора – Ана Далчева, е създала скулптура в духа на социалистическия „реализъм“, но вижте само каква е разликата между нейната и горепоказаните „творби“: и в темата, и в изпълнението, независимо от пионерската връзка на внучката.

„Ограмотяване“

…………………………………………………………………………………………………………………………..

Тъй като нямам намерение да навлизам в повече подробности, ще завърша с това, че някои хора никога няма да надскочат „интелекта“ на лумпена и „образованието“, получено в Рабфак.

26 септември 2012 2 Коментара

2 Коментара за “ДС: секс, лъжи и кал по Любомир Далчев”

  1. Войнстващатa некомпетентност на Спартак Дерменджиев. | Истинското лице на Спартак Дерменджиев (скулптора) коментира на 16 март 2015 :

    [...] : Иван Блажев,Николай Шмиргела, Марко Марков, Любомир Далчев, баща му – Крум Дерменджиев, Иван Лазаров, Любен [...]

  2. Славимир коментира на 16 март 2015 :

    Пускам това „мнение“ само за да не кажете, че не спазвам принципите на плурализма. Но не го споделям, защото също смятам, че създаденото през социализма изкуство до голяма степен е подчинено на метода на социалистическия реализъм и че творци които са разработвали „обекти“ като паметника на съветската армия, не са го правели с душа и сърце. Имате ли представа каква борба е водел проф. Иван Лазаров с Крум Кюлявков, назначен за ректор на ХА от комунистите? Прочетете:

    http://slavimirgenchev.info/?p=1388

Вашият коментар: