Начало » А. Дневник: репортажи, интервюта, анализи » Проф. Иван Лазаров: „Те победиха“

Като продължение на статията за книгата на проф. Лазаров, посветена на живота на мравките, сега ви предлагам малко повече информация и факти за живота и творчеството на този изключителен български творец. Пазя в архива си редица материали за Иван Лазаров, като особено ценен сред тях е един юбилеен вестник, издаден по случай 100-годишнината от рождението му.

Вестникът съдържа множество данни за живота и творчеството на големия скулптор, някои от които се публикуват за първи път, тъй като едва тогава е станало възможно обнародването им. След 9 септември 1944 г., когато върху България връхлита лумпенизираната пролетарско-ратайска пасмина, проф. Лазаров е хвърлен в затвора, където 4 дни е държан в единчна тъмна килия, пълна с вода до глезените.
От „гнева“ на „народните“ верни синове го спасява червеният големец Тодор Павлов. Каква жестока ирония! Но колко други български творци са били унищожени физически или морално от разпасаната паплач – от Димитър Талев до Трифон Кунев  и от Александър Божинов до Сашо Сладура! За да могат днес разни полуграмотни „народни“ интелигенти да се представят за художествено-творчески елит на нацията…
„Но млъкни, сърце! “
……………………………………………
В предния материал цитирах мненията на Йордан Йовков и Сирак Скитник за творчеството на Иван Лазаров, но тук ще ги представя по-пълно.

Пластиката „Те победиха“ оказва огромно въздействие върху Йордан Йовков. Той пише очерк за нея (наречен, впрочем, от самия си автор фейлетон), а в по-късни издания военните му разкази са обединени в цикъл, онасловен „Те победиха“.
……………………………………………………
Проф. Лазаров с пластиката си „Те победиха“, включена в общата художествена изложба през 1914 г.

Биволът – това свещено за българския селянин търпеливо и работно добиче, което също като него бива мобилизирано за войните, за да мъкне по фронтовете оръдията и обозите на войската! Какво желание и каква жертвоготовност – заради националния идеал, заради обединението на разпокъсаното отечество!
Точно обратната реакция при насилственото коопериране  и национализиране, на които са подложени трудолюбивите и многотърпеливи български селяни след „народната“ победа на 9 септември 1944 г….
За да приключа с неприятната комунистическа тема, ще приложа писмото на проф. Иван Лазаров до комунистическия „културен“ гаулайтер Крум Кюлявков – физически и морален убиец на десетки български творци, което той му пише, научавайки, че ДС набира сред студентите свои доносници. Ех, кога ли ще излезе списък с техните имена, както и на българските „писатели“ и „поети“ доносници, които и до днес се преструват на света вода ненапита и се представят за български творци, че и за паметника на съветската армия сълзи ронят. Ма нали на нея дължат „художествената“ и „професионалната“ си кариера.

Царска грамота за преподавателя Иван Лазаров

Иван Лазаров за патриарха на българската литература

Анна Каменова (писателка, дъщеря на Михаил Маджаров – племенник на Георги Бенковски), една от видните деятелки по организизацията на пренасянето на тленните останки на Димчо Дебелянов от Гърция в България и на тържествата при откриването и освещаването на надгробния паметник на Димчо в Копривщица през 1934 г.

Каталог за изложбата по случай 100-годишнината на Иван Лазаров

Някои от емблематичните творби на майстора

Прокудени македонки

Надгробния паметник на П. К. Яворов

Надгробният паметник на Димчо Дебелянов

Пластиката „Те победиха“ винаги ме е поразявала и не е случайно, че ме вдъхнови преди доста години да напиша стихотворението “Бивол“.

Кликвайте върху изображенията, за да се отворят.

4 април 2012 3 Коментара

3 Коментара за “Проф. Иван Лазаров: „Те победиха“”

  1. Атанас Василев коментира на 8 септември 2013 :

    Привет, г-н Генчев!

    От известно време търся неуморно изображение (снимка) на „Майка Македония“ – една от великите скулптури на Иван Лазаров – безуспешно. Преди около 5 години въпросната творба беше извадена от мазето на сградата на ВМРО на ул. Пиротска 5 и, доколкото знам беше изпратена на музея на Яворов в Чирпан, но оттогава сведения за нея нема никакви.

    Ще Ви бъда благодарен, ако знаете и напишете нещо по тоя въпрос, особено, ако имате изображения на въпросната статуя и ги публикувате.

    Поздрави: Ат. василев

  2. Славимир коментира на 15 септември 2013 :

    Ще се опитам да открия. Имам доста материали за проф. Лазаров.

  3. Славимир коментира на 15 септември 2013 :

    Няма творба с такова заглавие в каталога, който притежавам. Да не е „Прокудени македонки“?

Вашият коментар: