Гледах предаването „История.БГ“ по БНТ, посветено на дарителството. В началото – много уместно – бе прочетен откъс от прочутото, нелицеприятно и недостатъчно известно есе на Цветан Стоянов
„Шаячната интелигенция“
писано някъде през 60-те години на 20. век. Няма да го цитирам, само ще спомена, че и тя – шаячната антилигенция – и потомците й и до днес шестват необезпокоявани из „коридорите на културата“, благодарни до гроб на комунизма, задето ги е измъкнал от шаяка, нивата и ваклите овчи стада…
Когато стана дума за дарението на братя Евлоги и Христо Георгиеви, дарили средства за построяването на Софийския университет, проф. Илчев
–
ректор, уж Божем, на Алма матер
ненадейно си призна, че винаги си бил задавал въпроса дали, аджеба, ако се бяха оженили и създали челяд, братята щяха да извършат родолюбивото си дело!
Що се отнася до професора, очевидно е, че за него този въпрос е чисто риторичен. Подобен въпрос може да си зададе само човек, който съди за нещата от шаячното си равнище.
Въпреки че е второ или може би трето поколение интелигент, професорът недмусмислено разкри шаячния си манталитет на ляв антилигент. Затова едва ли е случайно, че покорно се е съгласил Историческият факултет на университета да организира цяла
„международна“ на̀учна конференция
посветена на 70-годишнината на Людмила Живкова – друга ярка представителка на шаячната интелигенция второ поколение в многострадална България.
А третото поколение е шивачка, която обаче не разкроява разни шаяци-маяци, а скъпи модни платове.
Как да не живее камунизъмо?!
26 ноември 2013
Коментари
