Книгата може да се закупи само в Галерия книжарница „София прес“ на ул. „Славянска“ №29.
http://www.bgmaps.com/link/7d22b85f224cbfd18c768f032f06d4b6
„Славотерапия 2″ съдържа освен многобройни славизми – слафове, слафоризми, славиози и славиграми, няколко десетки стихотворения и фейлетони, писани през различни години. Ето няколко от тях:
Готован
Искам да я карам, мамо,
само рахатлъшката:
да играя в тази драма
някой от поддръжката.
Нека другите балъци
да се бъхтят мъжката –
важно-важно, ръца-пръца
аз да стискам дръжката.
Толкова да знам и мога,
колкото да кръшкам,
ала да изкарвам много
искам за издръжката.
С чукче, линийка и молив
цял живот да пъшкам –
безхаберие на воля,
никакви задръжки.
На професор се не давам,
философ съм същи;
гледам да не се минавам
даже и в поддръжката.
Дом и челяд да обгрижа,
пенсийка да вържа,
да не мисля, чувам, виждам
повече от дръжката.
Диалектика на породата
На учителите с любов
Нека да погледнем истината правилно в очите:
някогаж социалисти ставаха учителите.
Искаха да просвещават българското племе,
та да вдене, че държавата зле е съчинена.
Ала загрубя играта: лявото удари…
Де с метежи, де с преврати – възглави България.
С други думи – я събори в името на масите,
та до днеска с триста зора я градим отдясно.
Ето, бившите тесняци по-широчки стават:
с царедворци-потурнаци бодро управляват.
И ченгета, и спортисти – техни производни -
вече са капиталисти по последна мода.
Но кръвта вода не става – рипнат ли шофьори,
повечко пари им дават, даже и отгоре.
Виж, за даскалите може някакви проценти;
зер и без това са множко – и интелигенти.
За капак другарят Найденов вестник „Класа“ списва,
дето внуците на хайтите да споделят мисла.
За живота, досиетата, бизнеса, жените,
за Русия, САЩ, късмета, че и за цените.
Колко още ще се правят на богати сноби,
като в тях дълбоко шават гените на роба?
И учителите, Боже, знаят твърде ясно,
че от хаймани не може да възлезе Класа.
Даже и да са прескочили с връзки класовете,
тя, Историята, точно място ще им спретне.
И от Класното й няма начин да изкръшкат:
ще ги видим как посра…мени в първи клас се връщат.
Моно Лизо
Моньо Лисков – Лисицата, важен свидетел по делото срещу престъпния бос Мето Прошков – Санмерсито, вече втора година не се явяваше да свидетелства. Вместо това пращаше на уважаемия съд медицински заключения, доказващи десетки тежки болежки, които го принуждавали да се лекува в далечни страни. Обвинението разполагаше само с една негова снимка отпреди две години, направена на китно островче нейде из Южните морета. Лисицата позираше в цял ръст по бански между две големооки блондинки с изключително интелигентни физиономии…
Един ден водещият прокурор прочете във вестника любопитен материал за мистерията около Мона Лиза. Белгийски лекар например открил у модела повишено ниво на липиди в кръвта. Някакъв ревматолог установил, че италианката страдала от хиперлипемия, причинена от преяждане и уседналост, пардон – заседяване. При това заболяване нивата на холестерола били много високи и предизвиквали странични ефекти. Лявата ръка на Джокондата била подута… заради натрупвания на подкожини мазнини!
Прокурорът поразрови из Мрежата и откри и други любопитни факти. Оказа се, че това не било първото заболяване на Мона Лиза. Екип от учени обявил, че устните й са така стиснати, защото се лекувала с живак заради сифилис, а от живака зъбите почернявали. Американски дентист твърдял, че стиснатите устни са характерни за хора без предни зъби. Френски лекар открил, че Мона Лиза била частично парализирана, затова едната й ръка е отпусната, а другата – напрегната…
– Чудно как е останала жива, за да може Леонардо да я нарисува – рече прокурорът на секретарката си и двамцата доста се посмяха.
В главата на прокурора обаче се заформи хитър план. „След като по картина могат да се направят такива заключения, какво остава по съвременна снимка?!“, рече си той и нареди да бъдат издирени координатите на гореспоменатите специалисти, за да им пратят по една снимка на Лисицата.
– Сега вече ще го изоблича, за смях ще го направя! – хвалеше се той. – Здрав е като бик и почти толкова умен!
След седмица в прокуратурата пристигна писмо, адресирано лично до него. Цялото беше окичено с марки и печати, та сърцето на прокурора рипна. С разтреперани пръсти разряза плика, измъкна сгънатия на две лист и се приближи до прозореца, за да вижда по-добре.
„А бе, будала! – в прав текст започваше писмото без куртоазни глезотии. – Как та не е грех да трошиш народната пара за таквиз екпертизи, изеднико?! Какво доказателство мо`ат да бъдат они пред независимио български съд, бре? Кат са научих к`ви ги вършиш, пратих моите ора да го намерят тоа Леонардо ли е, Леопардо ли е, Винчи ли е, Винце ли е, и да ми го довлекат жив-умрел на Каменарските острови. Рекох да му рекат, че че му изпием и винцето, и кръвчицата до последньото кръвно телце, ако не доде да ма нарисува кат онаа кака. И то с таквиз болести, дето и дофторите ги не знаат! Па че ти пратим тоя портрет, па нека по него гадаат от к`во съм болен твойте професори и дръвници!
За смех щел да ма направи он мене! Ми че аз че са прочуем по цел свет като Моно Лизо от Гран Каменария, а и ти покрай менека….“
– Боже, колко са прости българските мафиоти, Боже! – въздъхна прокурорът. – Даже не знаят, че Леонардо от векове е покойник!
Но после се сепна. В писмото пишеше – „Да ми го доведат жив или мъртъв!“
Че те като нищо можеха да го изровят! Трябваше бързо да предупреди италианските си колеги…
Мамба миа
Държавата ни издебна в един ленив следобед на бира и картофки, седна безцеремонно на свободния стол и с прелъстителна усмивка прошепна:
- Момчета, щете ли да ви науча на една игра?
- Иска ли питане! – отвърнахме ние и наточихме закърнели сетива.
Тя извади ново тесте, разчисти с лакът и раздаде карти.
- Но как се играе? – полюбопитствахме кротко.
- Ще научите по време на играта – надменно отвърна тя и хвърли чипове, на които пишеше: либерална демокрация, частна собственост, свободна инициатива, поемане на риск, избори, парламентаризъм, съд за виновниците, гражданско общество.
С блеснали души заложихме кой каквото има и свалихме картите. Държавата ги огледа с присвити очи и обяви:
- Мамба! – И прибра пода.
Сетне разбърка картите, раздаде ги отново и хвърли други чипове: антимонополно законодателство, защита на конкуренцията, разкатаване на бюрокрацията и корупцията.
За да влезем в играта, ние си заложихме имотите, теглихме кредити, завъртяхме бизнес, изпълнихме всички фискални задължения, осигурихме се социално и здравно, застраховахме се, презастраховахме се, извадихме си нови разрешителни и свалихме гащите, пардон – картите. А тя, без дори да ги погледне, кресна:
- Мамба! – И пак прибра целия под.
„Чакай, ще видиш ти – рекохме си ние. – Разбрахме я твойта игра.“
А на глас помолихме:
- Я, държавице, раздай пак!
Тя тутакси изпълни желанието ни и хвърли нови чипове: европейско законодателство, стратегически инвестиции, конкурсно начало, прозрачност, справедливи търгове, съкращаване на администрацията, намаляване на лицензионните режими, разрешителните, патентите и контролните органи, Атлантида, Антарктида, Антимафия.
За да влезем в играта, ние си заложихме празните глави и двете леви ръце. И свалихме картите, и ревнахме в един глас:
- Мамба!
- Голяма мамба! – кресна тя още по-силно и пак прибра пода.
После ни духна пренебрежително дим в лицата и се изсмя:
- Тия па искат да ма бият на мамба!
Слафове
„Хората са станали много агресивни!“, оплакали се превратаджиите.
Нане Славуте
Експертиза: щом митрополит Кирил се е удавил, значи не е могъл да плува. В църковните води.
Еркюл Споаро
България днес
Отляво – антилигенция, отдясно – мнителигенция.
Гай Славий Гракх
Който се е възхищавал на Камата, да си я извади от задника.
Нане Славуте
Парите не само че не миришат, но и не се виждат.
Гай Славий Гракх
Между ранобудните има непробудни.
Гай Славий Гракх
Има хора, които цял живот се нагаждат. А през останалото време се оплакват, че са идеалисти.
Гай Славий Тракх
Докато има за изяждане, няма наяждане.
Гай Славий Гракх
Последното убежище на рублофилите е русофилството.
Гай Славий Гракх
Прост народ не може да се управлява, той може само да се ръководи.
Гай Славий Гракх
Всяка реформа завършва със съответната униформа.
Маршал фон Слаузевиц
Улисаните в десния спор се озоваха в лeвия двор.
Гай Славий Гракх
До 10.11. 1989 г. се обграждаха с привилегии, а след това – със заграждения.
Гай Славий Гракх
„Историята на БКП е толкова трагична, че човек не може да не се пропие!“, оправдал се проф. Драгомир пред свои близки.
Нане Славуте
„Аз може да съм от Дупница, но имам Череп!“, похвалил се премиерът пред свои познати.
Нане Славуте
Слафоризми
Всяка (без)крайно продажна власт си заслужава украинците.
Тарас Сшевченко
Това, че някой е професор, не значи, че не е бил специалист по марксистко-ленинска естетика.
Луций Аней Сленека
Човекът е най-голямото малцинство.
Гай Славий Гракх
Ако комунистите не бяха комунисти, защо се обиждат от думата „комунист“?
Гай Славий Гракх
Славиграми
„А той – беден, гол, бос, лишен от имота,
за да се нахрани, сложи си хомота.“
Иван Славазов
