Като ученик бях луд по сп. „Космос“ и фантастиката. (А и досега чета, но чаты-паты)…
И, разбира се, бях изкушен и аз да посегна към перото. Що романи започнах, не ви е работа! Нищо не довърших, естествено, тъй като дейстивето се разширяваше неимоверно… За да се „спася“, почвах нов научно-фантастичен роман…
Така или иначе, една новела успях да изкарам изцяло и я пратих за участие в конкурс на сп. „Космос“ през 1971 г. Бях 11. клас,
Тук сме приятелски кръг от 11 „а“ клас в 66-та гимназия – “Павлово“. Лесно ще ме познаете – не съм се променил изобщо…
но не бях навършил 18 години, и попаднах в „графата“ за автори под 18-годишна възраст. Подробностите съм забравил, помня само вълнението и радостта от съобщението във в. „Орбита“ за резултатите – първа награда за автори под 18-годишна възраст и подарък – „Златното перо“ на сп. „Космос“. И, разбира се, престижно членство в Клуба на младия фантаст към списанието.
Писалката с позлатен писец (така казаха) и с рубин на капачето… Съветска, естествено.
Само че на мене ми предстоеше казарма. Успях да отида само веднъж на сбирката на клуба, на която ни връчиха и наградите.
————————————————————-
Ала в казармата не потупват по рамото…
Въпреки че Васил Райков – председателят на клуба, пращаше писма до казармата, за да ме пускат за месечната сбирка, така и не „стана работата“, освен първия път – военните ме пуснаха веднъж може би само за да не излезе „лошо име“ на полка и на началството, че не ценят изкуството. )))
(Иначе ако някой свиреше на акордеон или кларинет, веднага го пускаха, тъй като военните много обичаха веселбите и безплатната музика…)
Новобранецът редник Генчев сам на плаца в поделението в Благоевград, където служи две години, за да пази родината от враговете на социализЪма… Даже стана отличник по бОйната и политическата подготовка и има награда три дни гарнизонен отпуск за отлична стрелба на бойния полигон край Шабла със зенитното 67-милиметрово оръдие….
Заради тия писма и първото ми излизане в отпуска си навлякоха само беди: първо, намразиха ме старите кокали, второ, младите колеги ми завидяха, че с „писмо някой ми издействал отпуска.
Накрая ЗКПЧ-то на полка ме привика и ми рече:
- Редник Генчев, виж кво, това е казарма тука, мой човек. Верно, идват писма да те освободим, но не може всеки месец и това е. Тука си имаме учебен процес, наряди, учения, тревоги…. Тъй че край с тая работа. Фантастика за тебе сега е зенитната артилерия!
Така секнаха моите амбиции на научно-фантастичното поприще.
А като излязох от казармата, почна следването и безкрайното четене на книги, продължило и до днес.
Но нищо не ми пречи да подхвана някой нов роман. Толкова пъти вече съм го правил!
9 януари 2014
Коментари
