На снимката отляво надясно:
Славимир Генчев, Доротея Табакова, Румен Спасов, Роберт Леви, Явор Рилов
…………………………………………………………………………
През януари 1990 г. дейният още по онова време бъдещ културолог и бивш хипар, бунтар и стопаджия Роберт Леви организира първата по рода си вечер на Софийския клуб „Поети с китара“ (той също негов основател, председател и говорител). Концертът се състоя в салона на един „партиен дом“ на БКП в район „Красна поляна“, ако не се лъжа, разположен на бул. „К. Величков“; понастоящем е, мисля, културен дом или Дворец на децата, но във всички случаи е свързан с изкуството.
Роберт организира цялото събитие, а също така го рекламира, поради което салонът – малък или голям, не помня вече – беше препълнен. А „младото еврейче“, както го наричахме приятелски без капка антисемитизъм – за сведение на всички правозащитници – даже беше уредило входът да бъде с билети, и то по 4 (четири) лева! Това се случваше за пръв път в младата история на нашето все още малобройно по онова време общество на поети с китара и бардове! Парите останаха в касата на клуба за организиране на следващи събития, които така и не се състояха, защото ни завъртя на много бързи обороти „шайбата“ на т. нар. преход. С това не искам да кажа, че е имало някаква злоупотреба, за да не вземе сега да се самоцецира Сотир Цацаров…
В концерта взеха участие Ангел Ангелов – Джендема, Асен Сираков, Доротея Табакова, Румен Спасов, Явор Рилов и моя скромност. Дано не пропускам някого! Не всички от участниците се виждат на снимките, с които разполагам и които открих наскоро в архива си. Не помня кой ги е правил, но ако му попадне тази публикация, нека ми пише в сайта и ще го добавя. Режисьор на спектакъла – защото си беше спектакъл – беше Андрей Аврамов.
Роби водеше проявата умело и с чувство за хумор, рецитира и пя. На мен той отреди ролята да открия концерта, което направих с удоволствие. Помня добре встъпителните си самоиронични думи:
- Робърт ме кани да открия не защото съм най-добрият, а защото…. – и запях коронната си по онова време песен
„Някой трябва да каже лошата новина.
Не може да го направи всеки.
Казват, само който няма вина,
той стигал далеко…“
После се редувахме по „сценария“ на Роберт. Интересът беше голям и публиката ни прие топло и с разбиране. Повечето хора само бяха чували за това „животно“, наречено поет с китара, та сега имаха възможност да го видят на живо и в действие. Дето си вика, никой не съжаляваше, че си е хвърлил парите на вятъра.
В залата присъстваха и някои от бъдещите лидери и политици от опозицията, но си спомням само Михаил Неделчев.
Най-впечатляващото присъствие обаче беше на митичния поет и сатирик Радой Ралин, който вече спокойно плуваше в свои води; дисидентството му – поне на този етап – бе приключило с победа, режимът на „сит търбух – за наука глух“ бе рухнал и Радой Ралин изживяваше открито заслужената си слава на смел критик на тоталитаризма.
Концертът много го впечатли. В самия му край след заключителните думи на Роберт и Андрей Аврамов бай Радой грабна микрофона и като ни благодари и похвали щедро, призна, че и той имал песни по свои стихове. И за доказателство изпълни акапелно няколко от тях!
Изпълненията му бяха възнаградени с бурни аплодисменти, а за повечето от присъстващите бяха същинско откровение, защото малцина явно са знаели, че сатирикът притежава и музикално-артистични заложби.
Ето и самите снимки – с доволно лошо качество, но запечатали едни необикновени мигове от началото на безкрайния преход.
Отварят се с кликване върху тях в пълен размер.
