
„България подкрепя Русия!“
Това безсрамно и нагло предизвикателство от страна на някаква незначителна група от червениата събра тази вечер мнозина демократи антинацисти, антифашисти и антикомунисти пред посолството на Руската федерация в София.
И наистина, не може нормален българин да премълчи подобно нечувано узурпиране на името на страната ни от активисти на Петата колона в услуга на руския репресивен и агресивен путински режим. Че как може да им позволи човек да проведат необезпокоявани от никого шествие и митинг пред посолството на Русия в подкрепа на нейната политика спрямо суверенна Украйна и нейната автономна Кримска република, и то от името на България!
Това бяха хора, извадени от епохата на дълбокия соц, които безсрамно развяваха български, руски и съветски знамена и издигаха плакат, върху който кърваво се подиграваше на света оксиморонният лозунг: „Русия – страж на мира“!
Очевидно на тези изкопаеми елементи много им липсва комунистическото минало, та имаха нужда поне един час да поживеят в него. Но неуспешно, защото мощните скандирания на демократичната група им нарушаваше комфорта, а на всичко отгоре не ги и поканиха да влязат в посолството да си вземат вечерната доза – може би от кумова срама пред толкова много свидетели.
Два добре подгогвени кордона от полицаи, които се държаха твърдо, любезно и адекватно, не допуснаха близка среща от първи вид между двете групи. Подразбра се, че сред агитката на другариата има атакисти, членове на ВМРО, чегеваристи, бесепари – с други думи, левичарие до дупка.
Сред демократите обаче имаше и мнозина украинци (включително и преподавателката по украински език в Софийския университет, която участва преди седмица-две в предаването „Референдум“, а тази вечер и в „Пенорама“ по БНТ1), чието присъствие ясно показваше кой от коя страна на барикадата се намира, кой кого защитава и кой какви ценности изповядва. Нищо, че левичариатът бе довел и свещеник, и демонстративно надигаха икони. Веднага бяха неутрализирани с викове: „Анархисти!“ – та нали до вчера преследваха хората за религиозните им убеждения и проповядваха, какво религията е „опиум за народа“!
Това, което чух и долових, е, че тревогата на украинците за бъдещето на родината им е повече от основателна, но те са твърдо убедени, че Крим ще остане в Украйна и че до военен конфликт едва ли ще се стигне. Във всеки случай скандиранията, адресирани чрез разтревоженото руско посолство до Путин и управляващите в Кремъл, бяха недвусмислени: Путин и Русия не просто се държат като агресори, те са агресори, доказвали и доказващи своя нрав и днес.
Неслучайно освен знамето на Украйна се вееше и грузинското знаме, а плакатът „Катин – 5 март 1940″ напомняше на какво са способни руските агресори. Но, както комунистите обичаха да казват с болната претенция, че само те са давали жертви, „никой не е забравен, нищо не е забравено“.






Оксана и дъщеря й Виктория са били на Евромайдана в Киев, а днес и в България не пропускат да изразят възмущението си от грубата намеса на Русия в украинските вътрешни дела.

7 март 2014
Коментари