Доц. Татяна Яруллина разказва за работата си върху книгата
На 9 март 2014 г. Кръг „Слово” при Народно читалище „Славянска беседа – 1880”, София, организира представяне на книгата на йеросхимонах Спиридон „История во кратце о болгарском народе славенском”. Изданието е посветено на 220-годишнината от написването на Историята. Водещ на събитието бе Иво Андровски от Кръг „Слово“. В началото доц. д-р Людмила Янкова говори както за книгата, така и за многоликата личност и разностранни интереси на доц. Яруллина. В представянето взеха участие още докторът по богословие Константин Златев, Йонко Бонов, Зденка Тодорова, Иво Андровски, както и самата Татяна Яруллина, която е превела Историята на съвремемн български език и е автор на предговора, бележките и показалеца.
„История во кратце о болгарском народе славенском”(1792) на йеросхимонах Спиридон Габровски - изтъква доц. Яруллина – е изключително съдържателен и ценен исторически и литературен паметник, който обхваща колосален период историческо време – от 986 г. пр.н.е. до 1789 г. сл.н.е., т.е. почти три хиляди години. Историята блестящо доказва съществуването на Велика България, която воювала както с Римската империя, така и с Ромея (Византия), излъчвайки своите велики владетели, останали в историята – Декефал, Аларих, Виталиан, Вукич, Драгич … В същото време това е християнски иточник, създаден от богоотдаен вярващ, псветен дълбоко в историческите извори на Българската православна църква, основана от самите апостоли Павел и Петър. Българите според о. Спиридон са „славен народ, сиреч царски и патриаршески, а още и чедата апостолски. Българският народ е един от първите в християнство и царство, глава и предводител на целия славански род.”
Ще подчертая, че това издание на Историята е четвърто по ред и със сигурност също ще бъде изчерпно в кратък срок. Защо обаче то не е добило популярност в миналото? Защо има само един препис от нея, направен през 1815 г., който препис е изнесен от България в Русия, където стои в неизвестност и до него няма достъп? А от оригинала липсват три важни листа, в чието съдържание е може би причината тя да е била крита – подобно на творбата на Аристотел, посветена на комедията и смеха в романа на Умберто Еко „Името на Розата“. Доц. Яруллина се опитва да даде отговор и на този въпрос.
На снимката горе: доц. д-р Людмила Янкова, доц. Татяна Яруллина и д-р Константин Златев
На снимката долу: Йонко Бонов. Крайният вдясно е доц. Иво Андровски
Историята е станала по-широко известна чак през 1869 г., когато „известният славист А.Т. Хилфердинг на тържественото събрание на Санкт-Петербургското Славянско благотворително дружество на 14 февруари, в деня на 1000-годишнината от смъртта на св. Кирил, възвести за нейното съществуване и изнамирване „някъде край Брегалница“ (река Брегалница в Македония – б.м.) през времето на своето знаменито пътуване през 1868 г.“, пише в пространния си предговор проф. Васил Златарски към първото издание на Историята през 1900 г.
Доц. Яруллина е положила огромен изследователски и съпоставителски труд, за да изясни и на основата на хиляди документи, станали известни през последните десетилетия и години, историческата, религиозната и духовната стойност на труда на о. Спиридон Габровски. Невъзможно е в репортаж от такъв характер дори само да се маркират основните моменти от това богато произведение. То просто трябва да се притежава и прочете.
………………………………………………………………
