Защо за Съюза на българските писатели се говори или лошо, или нищо
Размисли пред общото събрание на СБП, което ще се състои на 7 юни 2014 г.
Никола Атанасов – инициаторът за създаването на Съюза на българските писатели
……………………………
„Водими от желанието да се направи нещо повече за цената и значението на българската книга пред обществото, ние единодушно приехме, щото съюз на писателите е необходим и навременен и че само с общ труд и общи сили можем да постигнем тази цел. Нашият литературен живот досега е бил и е тъй муден и безсилен, че не е могъл да създаде оня интерес на обществото към българската книга, който, от една страна, награждава труда на писателя, а, от друга, оказва необходимото духовно и културно влияние на живота ни. Вярваме всички, че съюзът ще създаде на своите членове морални и материални условия, при които ще може да се работи и с повече сили.“
С тези думи на 8 септември 1913 г. се обръща писателят Никола Атанасов към присъстващите български писатели при учредяването на СБП. Инициаторите са Никола Атанасов, Теодор Траянов, Добри Немиров, Григор Чешмеджиев и Стилиян Чилингиров.
Към тяхната идея се присъединяват още писателите Димо Кьорчев, Димитър Бабев, Георги Райчев, Стефан Руневски, Никола Ракитин, Димитър Подвързачов, Иван Радославов, Иван Арнаудов, Иван. Андрейчин, Ст. Дринов, Хр. Ц. Дерижан, Минко Неволин, Хр. Ц. Борина, Велико Йорданов.
Така е поставено началото. И от такива именити творци, неколцина от които днес са сред класиците на българската литература. За да стигнем до днешното жалко и комично положение,когато за СБП се говори „или нищо, или лошо“ – дори не като за мъртвец, т.е. „хубаво или нищо.“
Защо и докога ще продължава това положение на „ни риба, ни рак“? Трябва да си дадем сметка кога започва процесът на обезличаването на СБП като творческа организация. Нямам предвид годините веднага след 9.9. 1944 г., над които историята произнесе вече своята присъда, въпреки че мнозина или не я признават, или се правят, че не е произнесена. Говоря за по-ново време и по-конкретно за началото на втория мандат на покойния Николай Петев като председател на СБП. Тогава за пръв път станахме свидетели на предизвестен избор. Г-н Петев прочете списък с имена на бъдещи членове на УС на СБП, с които той би искал да работи.
В интерес на истината, тогава най-наивно не повярвах, че това би могло да се случи, защото гласуването беше (и е) тайно, а сред имената от „списъка на Петев“ имаше такива, които едва ли не бяха приети за членове на СБП предния ден и които почти никой от членовете на Съюза нито беше чувал, нито знаеше, та след това мнозина удивено се питаха: „Абе кой беше тоя?“ Очевидно за тях е била предвидена определена роля.
Когато обаче бяха съобщени резултатите, оказа се, че са избрани име по име хората от „списъка на Петев“! Веднага схванах какво е станало: част от действителните бюлетини са били подменени с достатъчно на брой предварително подготвени други бюлетини, в които са оставени незадраскани само имената от списъка на Петев. Имайки предвид, че край някои от урните стояха определени наскоро приети членове на СБП (поети или поетеси, вече няма значение – всички те малко по-късно бяха възнаградени по един или друг жалък начин за участието си във фалшифицирането на изборите), картината напълно ми се изясни. Естествено, това нямаше как да се докаже, но на мен ми стигаше фактът, че го установих за себе си, както и фактът, че за фалшификацията знаят, естествено, онези, които са я извършили. Нека им тежи на съвестта, доколкото я имат, а все някой от тях някога ще наруши закона на омертата и всичко ще излезе наяве…
Важното е, че от този момент нататък започнаха най-срамните за СБП години, свързани главно с неговите имоти. На всички е ясно, че под формата на голяма загриженост за тяхното бъдеще и под други благовидни предлози с тях са били извършени едни или други финансови машинации и злоупотреби. В края на краищата няма дим без огън (нямам предвид конкретно пожара на последния етаж на СБП преди време), а и неистовото желание на определени хора да останат във всички случаи на позициите си в ръководните органи говори за отчаяни опити да се прикрият определени незаконни деяния. Да не припомням срамния факт, че тези хора искаха дори промяна в устава на СБП, която да премахне мандатността на председателя – нещо, което дори в любимата им Русия го няма!
Когато се намесиха твърдо други сили и хора, станали застъпници или наблюдатели на изборния процес, изведнъж стана много трудно да бъдат избирани удобните за някого кандидати. (Това, впрочем, косвено доказва осъществяването на мащабната фалшификация, за която споменах по-горе и срамът от която ще преследва вечно нейните „талантливи“ съучастници.)
Същевременно в очи се набива и друго обстоятелство: повечето от тези хора не крият политическата си близост и лоялност към една много стара политическа централа, както и към една изключително агресивна в последно време „велика“ сила, която не крие амбициите си да върне България в сферата на своето влияние. Всъщност тези хора се държат по начин, твърде сходен с поведението и на днешното българско правителство, подкрепяно от парламент с много малка – почти нищожна – подкрепа в обществото, но пък много добре приемано от споменатата „велика“ сила. Очевидно е, че приликата не е случайна!
Какво трябва да се направи? Нещо много просто: скъсване с порочното минало на зависимости от една партия и от нейния някогашен явен или таен репресивен апарат. (Бях направил такова предложение още по време на онова злополучно събрание, което целеше промяна в устава.)
Всички кандидати за изборни длъжности в СБП трябва да подадат декларации за чисто минало, т.е. за непринадлежност към структурите на ДС или РУМНО, защото зависимостите от миналото очевидно държат определени хора в подчинено на някого положение. Те в никакъв случай не биха могли да работят за интересите на СБП – те могат да работят само за интересите на своите господари, които от своя страна имат интерес СБП да се върти в орбитата на споменатите партия и „велика“ сила. Защото хората, които не са обвързани по такъв позорен начин, са много повече от зависимите! Не трябва повече да им позволяваме да диктуват и определят нещата! Сигурен съм, че това е нещо, с което голяма част от останалите членове на СБП ще се съгласят. Иначе агонията в СБП ще продължава, а за него ще се говори или лошо, или нищо, но никога – добро. И с пълно право.
Лично аз ще гласувам само за хора – може да не са идеални, може дори да не са ми симпатични сами по себе си, – стига открито да заявят, че не са били в услуга на бившите тоталитарни служби.
5 юни 2014
Коментари
