Начало » Б. Поезия » Талантът не може да дойде на власт, защото е неуправляем

http://www.fakel.bg/index.php?t=3842

РАВНОВЕСИЕ

Като гледам фалшивия блясък,
като слушам парадния шум,
като чувствам и мнимите страсти,
просто ми идва наум:
губят смисъл, право и стойност
всички измамни ценности.
И само времето има свое,
но си го взима навреме.
Няма щастие и нещастие
без благонравен вид.
Понеже не спирам на място,
на мен винаги ми върви.
За последиците не питам
и осъзнавам внезапно,
че минавам между лъчите,
както някои – между капките.
Изпитал съм си на гърба
драмата на битието –
хем да вървя по ръба,
хем да се радвам на гледката.

БЕЗ ПОСТОЯНЕН АДРЕС

И сто пъти да се повтори една лъжа,
тя става стократна неистина само.
Но на мен за излъганите не ми е жал:
те на свой ред другите ще измамят.
Здравият смисъл всъщност е сит корем,
който не вижда, не мисли, не чува.
Човек може да бъде осъществен
и в празния смисъл на думата.
Днес сякаш е проява на лош вкус
да кажеш истината пред хора с вкусове.
Те знаят репликите си наизуст
и лъжат повече от изкуство.
Но да се види далеч напред
не става с гледане отвисоко.
Доброто и злото нямат адрес,
защото винаги са наоколо.
Светът постоянно е разделен
на две относителни половини.
И ние трябва лично да изберем:
да живеем или да не се минем.

ДИСЕКЦИЯ

Това, че хората са еднакви,
не значи, че си приличат,
както това, че са всякакви,
не значи, че са различни.
Не винаги става ясно
кой крив, кой прав, кой сив.
Щом някой преяжда с пасти,
не значи, че е щастлив.
Дори относителността
е по-конкретна от външност.
Иде краят на вечността,
а тарикатите все не свършват.
Всичко се свежда до просто правило:
да гледаме живота анфас.
Не, не е страшно, че отминава,
а че ще мине без нас.
Това, че избираме малкото зло,
не значи, че не грешим.
Върти се Голямото колело.
И чупи аршин след аршин.


КОЛЕЛОТО НА ИСТОРИЯТА

Засякохме се в Градската градинка с Хикс.
Видя ми се честит, та го попитах:
- Не беше ли ти по-преди критик,
що ни громеше от марксически позиции?
- Да, бях – отвърна той. – Тъй беше то!
Да бъда жив все пак ми беше нужно.
Но ти глава не вириш днес…. Защо?
Нали талантът вече е критерий, друже?
Ругаехте, че цензор съм ви бил.
А аз способствах образно да пишете –
в езоповски алегоричен стил;
това е все заслуга на каиша…
Било, какво било. Не ти държа карез.
Седни, пиши без никакви резерви –
поезии и прози… или каквото щеш!…
пък ще те спонсорирам с двеста евро.
Подаде ми визитка, кимна ми засмян
и се сбогува с мен пред механата.
И аз разбрах от хляба кой е по-голям:
това е фурнаджийската лопата.

ВЛАДЕНИЕ

Знам, че личният опит е скъп.
Трупат се грешките неусетно.
Но едно е на собствен гръб,
а друго – за чужда сметка…
Кой там умува кое не бива,
какво е криво, защо не става?
Аз пак до дупка ще гоня дивото,
защото то има право.
Тъй или инак, няма какво
да ми говорят по принцип:
онзи, дето е в мнозинство,
вече не е единствен.
Всички, които са част от стадо,
дори не чуват, че блеят.
Човек без вътрешна интифада
обречен е да не смее.
И днес, след толкова изпитания,
не търся лека страна.
Знам: голямото разстояние
е само в дълбочина.

ПАТРИОТИЗЪМ

Моята мярка за тоя свят не е ни къса,

ни дълга и е еднаква на вкус и цвят,
и даже важи за българи.
Де да можех да вдигна глава,
както мутрите вдигат църкви!
Невъзможно е, знам, това –
като Ботев на средна възраст.

Но и няма нивга да се поддам

на махленската прошка,
дето хвали без капка срам
хубавкото на пошлото.
В кого е контрата на равновесието?
Аз нося кръстче, друг влачи кръст;
на бедните нищо не им харесва,
богаташите нямат вкус.
Аз обичам една река,
едно въстание и един Левски
и няма да се гордея така,
сякаш избивам комплекси.

ЗАЩО ТАЛАНТЪТ Е НАД ВСИЧКО

Има много странности, но една
печели по всички линии:
виновните не чувстват вина,
а подозрителни са невинните.
Но няма животът акредитив
за безконечно ползване.
Знам, че който е лесно щастлив,
не е изкачвал болка,
че човек може да е обикновен
и в лошия смисъл на думата,
че поезията няма почивен ден
и без на тъпан да думка.
Виновен е, който е изкушен,
а изкусителят – двойно.
Та какво е поезията, освен
една рана повече?
А за какво се надвикват у нас
си е обществена тайна.
Талантът не може да дойде на власт,
защото е неуправляем.

15 август 2014 Коментари

Вашият коментар: