Начало » А. Дневник: репортажи, интервюта, анализи » Из Вардарска Македония и назад – 2

В Македония който не е българин, не е македонец.
Гай Славий Гракх


Пропуснах да спомена, че след като пресякохме европейската граница с Македония (защото тя е само такава – иначе „територията“ е българска и от двете й страни), вече валеше хладен дъжд. Така продължи през повечето време, като валежите ту се усилваха, ту отслабваха, ту спираха за повече или по-малко. През нощта, която прекарахме в „амбара“ за ориз, а днес добре уредена къща за гости, вилня буря, рядка за тези места, както ни каза отец Деян – нашият домакин, ключар и настанител, продавач в маганичето за сувенири и рецепционист. Из клисурата виеше сърдит вятър, отгоре гърмяха и боботеха гръмотевици, а дъждът плющеше като из попски ръкав по покрива, сякаш Господ се сърдеше на някого, но на кого?

В СКОПИЕ

И ето ни в Скопие някъде по обяд, за да имаме време да подготвим импровизираната си изложба и да се настроим за предстоящата среща със стари приятели и познайници, чести гости на нашия културно-информационен център тук.

Дойчо Иванов беше надонесъл множество илюстративни материали – дискове с филми, стотици фотоси на исторически личности, архитектурни паметници и изгледи от Копривщица, като някои дори черно-бели копия на оригинали отпреди 50 години – например от първото възпроизвеждане на Априлското въстание от 1926 г., всякакви брошури, проспекти, каталози и т.н., както и здравец  от музея на Димчо Дебелянов. Любен Стоичков и този път направи дарение на центъра – многотомни съчинения на Димитър Димов и Стоян Загорчинов, както и други отделни заглавия. (При предишното ни идване, когато организирахме Дебелянова вечер тук (по същество и тя бе своего рода копривщенска, но с акцент върху живота и творчеството на поета), моя скромност дари луксозното двутомно издание на Димчо-Дебеляновото литературно наследство под редакцията на Елка Константинова и Надежда Александрова; сега си носех само китарата…) Да не забравя, че дарихме и новото преработено и допълнено издание на сборника „100 видни копривщенци“ от Райна Каблешкова, който най-добре илюстрира споделеното накратко от нас.

Няма да преразказвам подробно как протече вечерта. Първо, за Копривщица може да се говори и много, и дълго, и пак да се изпусне нещо съществено. Второ, нашите приятели тук са от онези братя и сестри, които знаят достатъчно за България; мнозина от тях са учили в София или Пловдив, а такива като бай Панде Ефтимов бяха посрещали с радостни сълзи в очите кто освободители българските войски през април 1941 г., та не беше нужно да се навлиза в големи подробности. Допълвайки се взаимно, ние се опитахме да обясним защо все пак в Копривщица, която не е от най-старите ни градове (възниква вероятно най-рано през 14-15 век), се осъществява такъв „бум“ от исторически личности, герои и деятели – богати търговци и занаятчии, революционери, просветители, писатели, поети, книжовници, общественици, политици, държавници, администратори като Найден Геров например…Не случайно Захарий Стоянов е възкликнал: Боже мой, селце като кутийка, пък такъв рояк от деятели и работници!“ В своето експозе Любен Стоичков представи възможностите и условията за културен туризъм. Споменахме, разбира се, най-прочутите забележителности в Копривщица, а също и в Панагюрище, Стрелча, Старосел, които са на „ръка разстояние“ от нея, както и големия национален фолклорен събор, чието поредно издание предстои догодина в местността Войводенец над града…

Повечето пяхме, като песента „Хубава си, моя горо“, която е химн на Копривщица и на цяла България понякога, бе подета от всички присъстващи и ни сближи още повече, та после докъсно на чаша червено вино от Тиквеш (най-таченото тук и не, разбира се, от тикви, а от червено грозде!) разговаряхме и споделяхме мисли и планове.

И най-важното е, че един от присъстващите се оказа бизнесмен с автобусна фирма, който се ангажира с организирането на екскурзия до Копривщица на всички желаещи да видят с очите си една от автентичните столици на българското Възраждане.

(Следва)
29 септември 2014 Коментари

Вашият коментар: