Славимир Генчев

Нека направим следната съпоставка: превратът на 9 септември 1944 г. е извършен от (почти) същите хора, които са организирали и провели Деветоюнския преврат от 1923 година. Към него БКП запазва първоначално неутралитет, понеже според нейните вождове става дума за „уреждане на сметки между селската и градската буржоазия“.

Обаче под натиска на Коминтерна комунистите впоследствие организират септемврийския метеж, наричайки го „антифашистко въстание“. Е как така бе, джанъм? Превратаджиите от 9 юни хем фашисти, хем на 9 септември извършват „антифашистки“ преврат?

А като добавим факта, че същите превратаджии организират и извършват и преврата на 19 май 1934 г., сваляйки правителството на Народния блок, и установяват приятелски отношения със съветската власт, не ни остава нищо друго, освен да се чудим и маем де ще му излезе краят на комунистическото лицемерие.

Политическите последователи на тези фашистоантифашисти днес всячески ни убеждават, щото 3 март съвсем засужено трябва да се чества като национален празник на България. Под натиска на многоройните факти и документи те хем признават (твърде неохотно и с половин уста, обаче), че целите на Руската империя в тази война са завоевателни и че намерението й да изпълни заветната си имперска мечта за излаз на Бяло море, хем настояват за преклонение ако не пред друго, то поне пред пролятата от обикновените войници – руси, финландци, румънци, поляци и българи опълченци – кръв!
Другари лицемери, не използвайте тази героично пролята кръв, за да прикриете истинските си руско-съветофилски козни! От самолет се вижда, че сте в редицата на враждебно настроените срещу ЕС, НАТО, САЩ.

За вас честването на 3 март не е само празник, а е удобна като алиби форма на антидемократична истерия, в която по волен-сидеровски бодро се ежи и вопие заветната ви мечта за връщането на комунизма по българските земи.