Славимир Генчев

На моряците

Защо е тъй само морето?
Безшумно. Няма глас на гларус
и на момиче, за което
вълните шепнат, че е вярно.

То може би си е отишло.
Две стъпки към морето водят,
които не говорят нищо,
макар че трябва да говорят.

Ако си тръгнала -
върни се!
Без теб морето е самотно,
а в мене няма друга мисъл,
освен една за теб,
защото…

Не може тъй да си отидеш!
Ще дойдеш, щом не каза
сбогом.
Отново искам да те видя,
но да те задържа не мога.
…………………………….

Всъщност може и да е по-ранно, защото излезе във в. „Средношколско знаме“ през 1971 г., когато завърших гимназия и повече нямаше да мога (като всички завършили вече средно образование, впрочем) да публикувам на страниците на вестника. Следващият етап щеше да бъде…. в. „Народна“ армия“…
А след това – в. „Студентска трибуна“…
Всяко нещо с времето си.