Извършил подвизите си,
Херакъл
отдавна е напуснал този свят,
а стъпките ни тук сега причаква
изровеният
от земята град.
Търкулва се, отива си годината…
А после месецът…
След тях – денят.
Тъй свършват всяко време,
всеки път
и всяко дело –
винаги-завинаги.
Ала преди да влезеш в кръговрата,
попивай жадно всеки миг и звук -
особено гласа на тишината,
защото утре ще я слуша друг.
Къде ли другаде човек би схванал
преходността на земните си дни
и вечността на дялания камък,
освен сред славните развалини?
Извършени са подвизите вече,
но подвизите още предстоят.
Иди навреме,
за да не попречиш,
и стой на място,
за да сториш път.
22 септември 2015 г.
Хераклея-София
