Начало » Г. Хумор и сатира » НАРОДНАТА ВЛАСТ СРЕЩУ АСЕН ХРИСТОФОРОВ

Извадки от донесения, предложения за разработка, сведения, постановления, декларации и прочие на агенти, доносници и други мръсници (работили за благото на България!), ангажирани със следенето, преследването и унищожаването на народния враг проф. Асен Христофоров – икономист, журналист и публицист, писател и преводач, автор на „Скици из Лондон“, „Вуцидей“, „Иманяри“ и други шедьоври; блестящо превел творби на Джеймс Джойс, Джек Лондон, Джером К. Джером; титан на икономическата мисъл, осмелил се да нарече „престоя“ на съветската армия в България с истинското му име – окупация; изключен от университета чрез непреназначаване при преструктурирането и преобразуването през 1947 г. на Държавното висше училище за финансови и административни науки (ДВУФАН) във Факултет за стопански и социални науки при Софийския университет. (ДВУФАН е наследник на Свободния университет за политически и стопански науки (СУПСН), създаден със заповед № 2155/05.07.1920 г. на министъра на народното просвещение. През 1940 г. (ДВ бр. 126 от 7.06.1940 г.) той е трансформиран в Държавно висше училище за финансови и административни науки (ДВУФАН), което през 1947 г. се преобразува във Факултет за стопански и социални науки при Софийския университет.)

В интерес на истината, проф. Христофоров попада в полезрението на полицията още през 1942 г. заради англофилството си  и следствие на клевети, че бил близък на Кимон Георгиев и ген. Дамян Велчев. Дори се бил хвалел, че щял да стане министър на финансите, ако на власт дойдели звенарите и Кимон Георгиев станел премиер! Че като станаха все пак, що не го направиха?

Стойне Пейчев – прототипът на Вуцидей от едноименния роман на Асен Христофоров

…………………………………………………

СРЕЩА С ПОЛИЦИЯТА, 1942 г.
№ 1 ПИСМО ОТ НАЧАЛНИК НА СЕКЦИЯ В ЩАБА НА ВОЙСКАТА ДО НАЧАЛНИКА НА РАЗУЗНАВАТЕЛНИЯ ОТДЕЛ СЪС СВЕДЕНИЯ ЗА ИЗКАЗВАНЕ НА АСЕН ХРИСТОФОРОВ ЗА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ СЪСТАВЯНЕ НА ПРАВИТЕЛСТВО С МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КИМОН ГЕОРГИЕВ
София, 8 май 1942 година
Поверително!
МИНИСТЕРСТВО НА ВОЙНАТА ЩАБ НА ВОЙСКАТА № V-2363 8 май 1942 г.
София ТУК – Началнику Р.О.
Копие: ТУК – Дирекция на полицията Политически отдел.


Донасям, че по сведение на нехонорован сътрудник, лицето Христофоров – На- чалник на информационния отдел при Търговската камара, познат като голям англофил, е разправял, че България би била спасена, ако начело ù застанел като министър председател Кимон Георгиев и че той самия вероятно в такъв случай щял да стане министър на финансийте. Казал също така, че Кимон Георгиев бил във връзка с демократите, начело на които стоял Гиргинов, с дружбашите начело с Петков и с Протогеровистите – начело с Перо Шанданов, който бил във връзка с комунистическата партия, имащи за лозунг „Независима България“. ПОДПОЛКОВНИК – Вр. Началник на секция [---] [Върху документа – надпис:] Докл[ад] – Бързо за проучване 13.V.[1942 г.] Задача № 401/42
……………..
Подписаният Цветан Шуманков – н[ачални]к Д[ирекци]я съставих настоящия
протокол, като разпитах лицата:
Именувам се Асен Георгиев Христофоров, род[ен] гр. Пловдив през 1910 г., жив. гр. София, ул. Неоф[ит] Рилски № 55, бълг[арин], бълг[арски] под[аник], изт[очно] правосл[авен], женен, грамотен, чиновник, показвам:
Роден на 16.ХІІ.1910 г. в Пловдив, първоначално образование в гр. Пловдив. Средно образование в Цариград, Robert College. Висше образование в Лондон. Държавен чиновник от 8.VІ.1935 г. в Б.Н.банка, Централно управление, София, след това началник служба в Главната дирекция на статистиката, след това началник отдел при Соф[ийската] търг[овско-] инд[устриална] камара и частен доцент във Висшето държавно училище. Редактор съм на сп. „Стопански вести“ – орган на Камарата, и сътруднича на много други чисто стопански списания. За вестници почти не пиша, с други освен стопански въпроси не се занимавам. Не се занимавам с политика и не съм се числил в никоя политическа партия. Веднаж се срещнах, по покана, с г[осподин] Кимон Георгиев и беседвахме само на стопански въпроси. Политическите му убеждения не ми са познати. Направи ми добро впечатление.

Свършил съм в Англия, харесва ми английската култура, изказвал съм се удобрително за някои английски институти, но съм порицавал англ[ийската] надмен-
ност и пр. В една статия във в. Мир от 17.VІІІ.1942 г. дадох някои примери за английската политика спрямо Индия. Заминавам по покана на Университета в Кил, Германия, за 4 ½ месеци. Друго няма какво да кажа. Горното написах саморъчно.
А. Христофоров
==================================================
Асен Христофоров, професор по политическа икономия в Свободния университет, който неотдавна беше поставен в списъка за чистка в университета на професорите с фашистки и антидемократични проявления. Той е член на Народния съюз звено и близък на Дамян Велчев, обаче същевременно е по-близък на англичаните и постоянно дружи с тях, като много често посещава легацията на ул. Цар Крум и Цар Шишман. Той е автор на книгата „Скици от Лондон“, с която се опитаха да направят малко шум в полза на англичаните.
Асен Христофоров беше назначен за търговски аташе в нашата легация в Лондон, като лично ми показа писмото на министерството на търговията с което го назначават и чака вече няколко месеца, да се уредят нашите дипломатически отношения с Англия за да може да замине за там. По разбирания той е голям англофил и краен реакционер, като дълбоко мрази всичко комунистическо и е особено зле настроен срещу Съветския съюз като всеки последовател на Чърчил и английските консерватори.

Главната дейност на Асен Христофоров е била, обаче, в българското икономическо д[ружест]во. В д[ружест]вото и в списанието той застъпва антикомунистическите си позиции. В доклад върху стабилизацията на лева, той посочва, че причина за инфлацията са и окупационните разноски, които България плащала на съветските войски. Това е отпечатано и в списанието на българското икономическо д[ружест]во. Тази антисъветска позиция на Христофоров и изказването му не минаха на времето незабелязано. В „Икономически проблеми“, списание редактирано от проф. Петко Кунчев, Христофоров беше остро атакуван поради тази поз иция и това изказване, отпечатано и в списанието на икономическото д[ружест]во. В последното изобщо „старите“ икономисти бяха се заели да бранят капиталистическите позиции, в противовес на новата стопанска политика на правителството на
Отечествения фронт. Между тези икономисти аз познавам проф. Станчо Чолаков, д-р Константин Бобчев, д-р Илия Палазов, Никола Стоянов, д-р Асен Чакалов, Желю Бурилков и Светослав Колев, асистент на проф. Константин Бобчев. Те защищаваха „старите традиции“ на българското икономическо д[ружест]во, както се изрази на годишното събрание Никола Стоянов, бившият директор на държавни дългове. Преди годишното събрание през 1947 година, точно в деня, когато то се състоя, в професорската стая на Държавното висше училище имаше интересен разговор. Там бяха: проф. д-р Иван Стефанов, министър на финансите и председател на българското икономическо д[ружест]во, проф. С. С. Демостенов, проф. Асен Христофоров, Ралчев, подуправител на Българската земеделска и кооперативна банка, Веселин Христофоров, брат на Асен Христофоров, д-р Илия Палазов и аз. Влязох в момента, когато говореха проф. д-р Иван Стефанов и проф. Асен Христофоров. Разбрах, че вторият очаква подкрепата на министра на финансите, както той, Христофоров, ня-
кога подкрепял проф. Стефанов. Последният отговори, че ще го подкрепи, като каза буквално: „Вярност за вярност.“ И действително, ако това се отнасяше до разискванията на годишното събрание, проф. Стефанов си удържа думата. Асен Христофоров беше атакуван и на края му беше дадена думата да се защити. Всеки случай, групата на реакционерите „стари“ икономисти получи сериозен удар. От настоятелството на д[ружест]вото излязоха проф. Станчо Чолаков и проф. Константин Бобчев, за които положително си спомням. И Асен Христофоров, който остана в настоятелството, впоследствие загуби редакторското си място.
От тогава Асен Христофоров тръгна изобщо зле, за да стигне до фактическо уволнение в есента на 1947 година, когато не беше преназначен в стопанския факултет, въпреки, че много разчиташе на подкрепата на проф. д-р Иван Стефанов, както и на звенарите, начело с Кимон Георгиев. За да манифестира своята увереност, че ще бъде преназначен, проф. Асен Христофоров отсътствуваше от София, когато се решаваше въпросът – беше отишъл на екскурзия в Пирин.
Запомнил съм три основни момента от неговия живот, които го очертават като враг на комунизма и агент на чуждото разузнаване у нас: работата му с проф. Андерсон в Германия, дейността му като член в настоятелството на икономическото д[ружест]во и като редактор на списанието, както и връзката, която поддържаше между Дамян Велчев и англичаните.
Горното написах сам на машина, за верността на което се подписвам.
26 май 1949 г. Гаврил Цветанов

ПИСМО ОТ НАЧАЛНИКА НА ОТДЕЛ ПЪРВИ НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ ДО ЗАВЕЖДАЩИЯ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ В САМОКОВ С НАРЕЖДАНЕ ДА БЪДЕ ВЗЕТ НА АКТИВНА РАЗРАБОТКА АСЕН ХРИСТОФОРОВ, ЗАПОДОЗРЯН В ИЗВЪРШВАНЕ НА ШПИОНСКА ДЕЙНОСТ, И С ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СВЪРЗАНИТЕ С РАЗРАБОТКАТА АГЕНТУРНО-ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ
Самоков, 3 юни 1949 година
Строго-поверително!
Завеждащ Държавна сигурност
гр. Самоков
Копие:
Началник сектор Държавна Сигурност
гр. София
С получаването настоящето, незабавно вземете на активна разработка лицето АСЕН ХРИСТОФОРОВ, бивш професор и бивш звенар, понастоящем намиращ се в с. Говедарци, Самоковско. По наши данни същият е заподозрян в провеждане шпионска дейност. В плана за разработка да бъдат набелязани между другото и следните агентурно-оперативни мероприятия:
1. Вербовка на един информатор квартирник.
2. Обекта да бъде поставен под наблюдение, външно и агентурно, така че винаги да е под око и винаги да знаете, кога евентуално би решил да заминава вън от селото. При заминаване на обекта да му се устройва проследяване. Когато същият евентуално идва в София, уведомявайте ни незабавно, за да Ви укажем съдействие при проследяването.
3. Всички връзки на обекта, и тези, които установите, че подържа по настоящем, да се проучат подробно и своевременно.
4. От установените и проучени връзки да се подбере и вербова подходящ агент около обекта.
5. Преписи от всички постъпили материали ни изпращайте своевременно.
За обекта откриваме контролна активна разработка.

, Началник отдел I Д[ирекция] Д[ържавна] С[игурност]: [---]
/ Ив. Бънзаров/
Началник отделение „Б“: [---]
/ Н. Трифонов/
……….

АГЕНТУРНО ДОНЕСЕНИЕ СЪС СВЕДЕНИЯ ЗА ПРЕПОДАВАТЕЛСКАТА ДЕЙНОСТ И ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕТО НА АСЕН ХРИСТОФОРОВ ОТ ДЛЪЖНОСТТА ПРОФЕСОР В ДЪРЖАВНОТО ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ ЗА ФИНАНСОВИ И АДМИНИСТРАТИВНИ НАУКИ
София 16 юли 1949 година
Асен Христофоров е завършил висшето си образование в Лондонското училище за стопански и социални науки. Един от малкото българи които са завършили в Англия. През 1943 година е бил назначен за редовен доцент в Свободния университет и едновременно за частен доцент в юридическия факултет. Дотогава е бил началник на отдел в областната софийска стопанска камара. Преподавал е главно политическа економия, застъпвайки буржоазни схващания. Имал е връзки с англичани, в Англия и в България. Написал е книгата „Скици от Лондон“, която е имала две издания. Бил е член на ОФ комитета при юридическия факултет, и е защитавал някои професори и асистенти, за които е бил повдиган въпроса за тяхното уволнение.
През 1947 година при образуването на стопанския факултет, при преназначаването на преподавателите от висшето училище, той не е бил преназначен и напуснал университета. Той не е бил преназначен, защото е ръководил катедрата по политическа економия, и тя е била заета след това от професор Тодор Владигеров (член на БКП), като по-късно е бил привлечен и др. Евгени Матеев. Понастоящем се занимава с земледелие в село Говедарци.
16.VII.[19]49 [г.]
[Върху документа – бележка:]
Донася: „Хилендарски“
Приел: Гр[упов] Н[ачални]к [- - -]
….
Познавам проф. Асен Христофоров от учредяването на единната О[течествено] Ф[ронтовска] организация. Той трябваше да влезе в единната организация като учредител от съюза „Звено“, но не се яви на учредителното събрание. Също и след това, повече от година, той нито един път не прекрачи прага на нашата организация. Въз основа на това, че той не желае да посещава нашите събрания и да бъде член на единната организация и на събраните сведения за него, като уволнен професор, като голям англофил и неотечественофронтовец, ние, 100-на Е[динна] Н[ародна] О[бществено-] П[олитическа] О[рганизация на] О[течествения] Ф[ронт] го изключихме. През време на събранието, при изключването др. Трифон Трифонов, от Националния Съвет, го защити, тъй като някой другари обвиняваха Ас. Христофоров, че е фашист. Др. Тр. Трифонов опроверга това твърдение, като каза, че може да е англофил, но не е германофил, а имало разлика между едното и другото.
Впечатлението което ние членовете на БКП при III секция и на Единната организация имаме от проф. Христофоров е следното: той не е отечественофронтовец, и не прави нищо, за да се приспособи, даже никога, за нищо не се е отзовавал. Държи се много нахакано и парадира, че има големи наши хора които го познават и го крепят. С жена си не живеел добре, биял я и ходел с други жени, особенно с студентки, в квартала никой не го уважава.
А. Танева, Ц. Крум 14
Секретар на 100-на О. Ф. Организация І район.
15.IX.[19]49 [г.]
София

………………………

Забележка: Цитатите са от трети том на изданието на БНБ „Асен Христофоров. Избрани произведения и документи“. Съставители: Румен Аврамов и Христо Яновски

11 октомври 2015 Коментари

Вашият коментар: